На 23 юли се навършват 120 г. от рождението на легендата на българския оперетен театър – Мими Балканска. И днес за нея се говори като за едно от най-големите явления в българското изкуство, но, за съжаление, много малко са вече тези, които са имали щастието да я видят на сцената, да почувстват силата на нейния талант. Аз съм присъствала на нейни спектакли през 50-те години на отминалия век, но това беше периода в края на нейната кариера, когато тя изпълняваше характерни роли в български и съветски оперети: Леля Сийка от „Време за любов“, циганката Фидана от „Имало едно време“, Мадам Сан-Жен от едноименната оперета, Леля Кето от „Златната долина“ и т.н. – роли, прекрасно пресъздадени, но това не беше амплоато на Мими Балканска, това не бяха прекрасните й, вълнуващи героини, от които струеше чар и красота. Все пък успях да видя третата й героиня от „Царицата на чардаша“ на Калман – Цилика /припомням само, че тя е била най-чаровната Щаси и великолепна Силва преди войната/, още помня елегантността, аристократичността на нейната героиня, духа, който носеше, и това ми беше достатъчно, за да остане в спомените ми като велика актриса.
Много спомени на нейни колеги, на писатели, музиканти и артисти съм чула, и във всички тях се усеща преклонението към нейната личност. Някои спомени са публикувани в книгата „Аз не съм Царицата на чардаша“, посветена на Мими Балканска, от журналистката Елиана Митова. Един от тях е на големия наш диригент Асен Найденов, споделен след нейната смърт: „Минавам често по нейната улица и с мъка поглеждам към прозорците й – няма я вече Мими Баланска! А някаква радостна тръпка минаваше през душата ми, когато я видех там. Неволно си спомнях звездните мигове в оперетата и многобройните ни контакти, които оставиха у мен дълбоки впечатления. Аз акомпанирах нейни концерти с участието на тенора Илия Йосифов – тогава двамата изпълняваха арии и песни от Калман и Шуберт. Мими беше изключително музикална, тя познаваше творбите съвършено. Имаше много хубав, топъл глас – естествено поставен сопран – и чудесна дикция. Всяка дума, произнесена от нея, се чуваше до най-отдалечените кътчета на салона. Казвам това, защото понякога се опитват да критикуват пеенето на Мими – както обикновено става, бездарните са злостни към щедро надарените! Ех, ако други артистки можеха да постигнат с пеенето си това, което постигаше Мими! Помня я малка, палава субретка в Кооперативния театър – тогава цяла София беше луда за нея. Помня я възхитителна героиня, с достойна осанка и женско обаяние, помня я в балетна пачка и в мъжки дрехи, помня и нейната Цилика! С появята й на сцената, публиката започваше да аплодира. Трябваше да изчака няколко секунди, за да каже първите си реплики – тя, нашата Царица на чардаша! Всичко, написано или казано за нея, бледнее пред действителните измерения на художественото й творчество. То остава като еталон в историята на българското сценично изкуство, като епоха, която не е имала нито предшественици, нито последователи със същия мащаб. Едно явление – ярко и неповторимо, златна страница в нашата родна култура, живот – пример за творческо горене и човешка всеотдайност, които ще ни топлят винаги.“
по БНР, снимка НМТ
