Днес е последният ден на изборите в ЕС, които започнаха на 6 юни. Близо 360 милиона гласоподаватели гласуват за 720 представители в Европейския парламент. 720 души, които ще определят политиката на ЕС през следващите пет години и ще трябва да изберат председателя на Европейската комисия – една от най-важните позиции в общността. Сегашният председател – германката Урсула фон дер Лайен ще бори втори мандат като представител на най-голямото европейско политическо семейство Европейската народна партия. Втора по големина група в ЕП в момента е групата на социалистите и демократите, които издигнаха за свой кандидат за Европейската комисия Никола Шмит – не толкова добре познатият в Европа еврокомисар по въпросите на труда. Третото политическо семейство в ЕП са либералите от “Обнови Европа“, които заложиха на трима водещи кандидати. Предстои да видим дали трите политически проевропейски семейства ще запазят водещите си позиции в следващия парламент. Очакванията са на тези избори зелените да изгубят част от местата си. Големият въпрос е колко голям успех ще постигне крайната десница в Европа. В момента крайнодесните и консервативни партии са разпределени в две групи – “Идентичност и демокрация” и Европейски консерватори и реформисти. Все още не е ясно това разпределение ще се запази и в следващия парламент или ще се появи и още една фракция на крайната десница в Европа, каквито заявки вече се чуват.
Първата държава, в която имаше избори, беше Нидерландия. Там, макар че не стана първа политическа сила, крайната десница (Партията на свободата) на Герд Вилдерс значително увеличи присъствието си в ЕП – от един на седем европедутати. Вилдерс постигна тези резултати без особено усилие и без да води кампания или да участва в дебати, защото в момента е зает със съставянето на ново коалиционно правителство в Нидерландия. Интересът към тези избори е по-голям в сравнение с предишните, показват социологическите проучвания. В няколко държави като Германия и Белгия за първи път ще могат за гласуват и 16 и 17 годишни младежи. Европейските избори се провеждат във важен за общността момент – ЕС е изправен пред сериозни геополитически предизвикателства – войната в Украйна и конфликтът в Близкия изток, които разделят държавите в общността. В същото време икономическото състояние продължава да е най-голямата грижа за европейците. Инфлацията и поскъпването на живота създават притеснения на хората дори в по-богатите държави като Германия, Нидерландия и скандинавските страни. Не трябва да забравят и предстоящи избори в САЩ, които биха могли да върнат Доналд Тръмп в Белия дом. В предишният мандат на Тръмп отношенията между ЕС и САЩ рязко се влошиха. Веднага след изборите ЕП новоизбраните евродепутати трябва да започват и формирането на новите фракции, а следващия месец да изберат и своя председател. Очаква се сегашният председател – малтийката Роберта Мецола от ЕНП да продължи мандата си и през следващите две години и половина. През юли или през септември ЕП трябва да гласува и новият председател на Европейската комисия. В разпределението на постовете в ЕС съществена е ролята на лидерите на страните от общността, които за първи път ще се съберат на 17 юни в Брюксел, за да обсъдят резултатите от изборите и да се опитат да намерят решение за разпределението на най-важните позициите в евроинституциите. Първите прогнозни резултати разпределението на местата в следващия Европейски парламент се очакват тази вечер след 21 часа българско време.
по БНТ, снимка БНТ
