Православните християни в България са почти 4,1 млн. души, сочат данни на Националния статистически институт. „Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 4 091 780, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса“, съобщават от НСИ. Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди – източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица. Към 7 септември 2021 г. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.
Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание – 28.6%, а най-нисък – при тези посочили „друго“ (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-висок е делът на лицата на възраст до 14 навършени години в категорията „не мога да определя“ – 43.7% от посочилите този отговор. При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) – с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско вероизповедание. Отговор „нямам“ са посочили 245 845 (4.9%) лица, а „не мога да определя“ – 190 807, или 3.8% от самоопределилите се към българската етническа група. За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно вероизповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 15 622 (3.1%) не са успели да се самоопределят. Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско – от 32 325 (12.4%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и „не мога да определя“ – 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група. Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група – 9.1%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се към турската етническа група (4.0%). В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%). Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от отговорилите на въпроса.
по БГНЕС
