Несъмнено има различия в подготовката на учениците, както и значителна разлика в престижността на отделните училища, като една от главните причини за последното е убедеността на ученици и родители в различното качество и ниво на преподаването. В България се откриват образователни неравенства, които се дължат, както на неравенства на доходите, така и на други фактори – етническата принадлежност и социално-икономическото равнище на семействата на обучаваните. Това са част от изводите на анализ на Икономическия и социален съвет на тема „Неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“. Документът е разработен по предложение на Президентството и беше приет на пленарната сесия на ИСС. В него съветът анализира настоящата ситуация и дава конкретни препоръки за мерки. В България над 16 000 деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява достъпа им до услуги образование и грижи в ранна детска възраст, посочва ИСС в анализа си. Липсва национално приет механизъм за дългосрочно планиране от общините на нуждите от услуги. Най-критично е положението в Пазарджик (с 9,9% осигуреност с места в детските ясли), Сливен (10,1%) и Кърджали и Видин (14,2%). Според ОИСР ограниченото участие в образованието в ранна детска възраст сред определени демографски групи, като ромското население в страната, предполагат, че бариерите за навлизане остават. 85,5% ученици на възраст от 5 години са записани в предучилищно или училищно образование, което е под средното за ЕС ниво от 96,3% и ни нарежда сред десетте държави с най-слабо представяне по показателя в съюза. Друг акцент на анализа сочи, че ниската популярност на професионалното образование е един от факторите с най-неблагоприятно отражение върху пазара на труда, особено в областта на техническите професии.
Данните за потребностите от работна сила (вкл. изисквани умения) трябва да се интегрират в план-приема на професионалното и на висшето образование. ИСС препоръчва да се насърчава ученето през целия живот и приемането на нов закон, който да регламентира и гарантира усвояването на т.нар. „меки умения“, които включват социални умения и ключови компетентности. Сериозен проблем е и осигуряването на преподаватели за образователната система. Огромен дял на преподавателския персонал е над 50-годишна възраст, което означава, че в краткосрочна и в дългосрочна перспектива, пенсионирането им ще остави образователната система в критично състояние. Този недостиг вече се усеща в определени професионални сфери и населени места. Има необходимост от поддържането на темп на навлизане на млади учители и задържане на тези, които са в трудоспособна възраст, провеждане на по-фокусирана квалификационна и мотивационна политика и по отношение на ръководствата на училищата и преподавателите, чрез която да се подкрепят училищата, особено тези с ниски резултати.
