„Има ясно изразена тенденция за овлажняване на сирената, ако през 2020 г. завишеното количество вода беше 78%, сега то е 85%, като дори при скъпите млечни продукти се забелязва тази мода. Винаги, когато в даден продукт имаме повече вода, това способства развитието на микроорганизми и когато ние не сме осведомени, това може да рефлектира негативно върху здравето ни“. Това заяви Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“. „Ако следваме традиционната рецепта за направата на сирене много трудно ще получим водно съдържание над 60%. Има два начина, за да се постигне по-високо водно съдържание: Единият е ако продуктът не е достатъчно узрял, защото сиренето не може да се направи за един ден, има технология, която изисква определен период на зреене. По чисто икономически подбуди обаче е по-изгодно вместо 1 месец зреене сиренето да отиде на пазара още след първата седмица. Тогава може и да има по-високо водно съдържание. Вторият начин е чрез добавки, които съдържат вода. Те са много трудни за улавяне и за доказване, ние затова и тестваме косвения индикатор, който е водата. Тя трябва да се задържи по някакъв начин в сиренето, следователно има и такива добавки. Фактът, че те не са оповестени и ние не знаем какви са тези добавки е първата индикация за опасност“, заяви още Николов и продължи: Представете си, че имате непоносимост към дадена добавка, получавате алергия и не може да разберете от какво е предизвикана. Първият проблем е, че винаги когато в даден продукт имаме повече вода, това способства развитието на микроорганизми, тоест този вид сирене се разваля по-бързо.
Богомил Николов обясни и че след направеното проучване се е констатирало високо количество вода и в по-скъпите сирена. „За съжаление и в скъпите сирена се наблюдава тази тенденция. През 2005 г., когато беше първият тест на сирене, нямаше нито едно сирене с високо количество вода, но очевидно имаме ясно изразена мода за овлажняване на сиренето, защото това е най-евтината съставка в този продукт. По този начин се продава недотолкова скъпо сирене, доколкото скъпа вода“, коментира още експертът и уточни, че този проблем може да бъде решен много бързо. „Агенцията по храните трябва да започне да проверява системно и мащабно. Има сирена, които са обозначени с БДС и при тях самата процедура на производство и контрол е малко по-сериозна и на тях може да се има повече доверие. Освен това има и производители, които през годините са се доказвали включително и в наши тестове, така че на тях може да се има доверие. Това, което със сигурност можем да кажем е, че сирене под 15-16 лв. за кг няма как да бъде качествено. Там рискът да попаднете на такъв продукт е над 50%“, обясни още Богомил Николов.
