„Когато Белград обещават пред българските дипломати и държавници, че правата на българското национално малцинство се спазват, че по Конституция са ни дадени всички права, и че едва ли не няма никакви проблеми, забелязвам, че често пъти българската дипломация не се задълбочава много в истинските проблеми и вярва на сърбите, че проблемите са решени. Нито едни проблем от 1990 година насам, откакто аз се занимавам с правозащитна и журналистическа дейност, не е решен,“ казва пред Compassmedia.bg Зденка Тодорова, писател, журналист и общественик от Цариброд – една от двете общини в Сърбия, в които живеят българите от Западните покрайнини.
„Изключение, може би, е възстановеното име на Царибродското основно училище „Христо Ботев“. То е възстановено по инициатива и на самия учителски колектив, но най-вече на обществения натиск и на инициативата през 90-те години на Демократичния съюз на българите в Югославия тогава. Тогава настоявахме всички училища и улици, както и името на града Цариброд да си бъде възстановено. Това е инициатива преди всичко на местните българи. Отново след настоятелни искания на местните българи отделни институции започнаха да се съобразяват. И наистина чест прави в това отношение на основното училище, че си възстанови името на Христо Ботев и от няколко години ние имаме и вече паметник на Христо Ботев пред училището. Имаме паметник на Христо Ботев, имаме едно отвън прекрасно училище, но тази година в първи клас само 30 деца са записани,“ разказва журналистката.
По думите й в училището обаче има само два часа седмично български език. Според нея училището трябва да разяснява на учителите, родителите и на всички гражданите на Цариброд, че за да оцелее и да запази българската си идентичност младото поколение трябва да се получава образование на майчин език.
„Аз и моят брат сме завършили български училища в Цариброд – и основно училище, и гимназия, но никой не е питал нашите родители: на какъв език искате децата ви да получават образование. От само себе си се знаеше, че трябва да завършим български паралелки. Тогава бяхме много. През 70-те години в основното училище имахме над 1500 ученици. Баща ми беше дирктор на основното училище. Аз знам с какви проблеми той се сблъскваше, когато започнаха политически да изтласкват българския език от училището. И той през 1995-а година, преди да почине, с Методи Петров – художникът от Цариброд, направиха единствения български буквар, без фотошоп, без компютърна нагласа. Това е прозорче към света, от което до днес учат учениците. Не знам колко ще научат само с два часа седмично. Но ние нямаме и учебници. Аз говорих тези дни в Цариброд с една моя съученичка, която е учителка. Каза „ние нямаме учебници“. И там е проблемът. Нарочно се прави така, за да не се изучава езика. Сега ако искате ще се запишете 10 души в паралелка, като нямате учебници, следващата година родителите ще запишат учениците в сръбска паралелка, където има учебници. И това е един омагьосан кръг,“ коментира Зденка Тодорова.
„А как се представя българската история? Премълчава се Сръбско-българската война. Ньойският договор също никъде не присъства. Хан Аспарух. Българските ханове, българските царе, българската средновековна история, българската съвременна история … също. Учениците сега учат от сръбските учебници. А как, на какъв български преподават учителите? Нали те трябва да са си опреснили българския език, когато преподават? Учителят по история трябва да знае как да поднесе историята. Защото аз забелязвам много мои съграждани в Цариброд и бивши студенти, които са учили. Повечето от тях завършили български ВУЗ-ове. Те въпреки че са завършили в България, много зле се справят с българската история. И какво са учили тука? Добре, следвал някои медицина, друг фармация, трети икономика. Но много зле стоят с историята. И когато се върнат в Цариброд, забелязвам, че нещо не отстояват българското – преди всичко те да записват децата си в български паралелки. Нито един завършил в България не е записал детето си в българска паралелка. Е за какво говорим ние тогава? Каква е българската политика, спрямо българите в западните покрайнини? Парите на българските данъкоплатци къде отиват? Къде потъват? Нали ние трябва да даваме пример как, когато учат тука те трябва да се връщат с нагласата да защитават българския език и българската кауза…“ разказва писателката.
„И все си спомням за д-р Шукарев (б. р. – д-р Марко Шукарев, един от лидерите на Демократичния съюз на българите в Югославия през 90-те години). Отива в неговия лекарски кабинет една бивша студентка, завършила психология в Благоевград. Отива при д-р Шокарев и му казва „добър дан“ и той я изгонва и казва „научи се първо, когато идваш при мене да казваш добър ден“. След това тя се оплаква на директора, на … и т.н. И т.н. Едва ли не д-р Шокарев е бил виновен, че я е предупредил „говори с мен на майчиния ми език“. И това го забелязвам навсякъде. Сега вече Интернет дава възможност хората да следят, да четат, да си търсят в семейните албуми стари снимки, от дедите, от поколенията, дето да пишат за Нешков връх, да знаят някои неща, за които не се е знаело,“ заключава Тодорова.
Още по темата четете тук : https://www.compassmedia.bg/mesets-noemvri-znakov-za-zapadnite-pokraynini/
