Названието могол е персийски вариант на думата монголец. С него наричат знаменитите императори, които по силата на меча си приличали на своя предшественик Чингис хан, а по нежната си поезия – на Омар Хаям. Имената им са синоним на абсолютна власт. Те станали известни на света във времето, когато управлявали Индийския субконтинент от средата на 16-ти, до края на 18-ти век.
Ако проследим пътя и родословието на Великите моголи, стигаме назад до знаменития Тимур, роден 100 години след Чингис хан. Началото на династията поставя Захи-Редин Бабур, който е пряк наследник на Тимур. Бабур е принуден да бяга от своите врагове от Фергана през Афганистан в Северна Индия. Истински основател и обединител на Моголската империя е внукът на Бабур – Акбар Велики който управлява Индия 49 г.
Вратата на Индия
Близо 17 века е историята на Делхи. Днес градът е конгломерат от седем различни селища, с население от 25 млн. души, който се разпростира на площ от между 75 и 100 км. и е трети по големина в света. Тук се намира Вратата на Индия.
Това е впечатляваща 42-метрова арка, издигната в памет на повече от 90 хиляди индийски войници, загинали във войните, водени от Британската империя в между 1914 г. и 1921 г., както и по време на Първата световна война.
Арката е проектирана от сър Едуин Лутиенс и е открита десет години след полагането на основния камък на 12 февруари 1931 г. Имената на загиналитге са гравирани върху масивния мемориален комплекс.
Под арката се намира друг паметник, посветен на индийските войници, пожертвали живота си за Индия след независимостта й от британците.
Районът около вратата на Индия служи като любимо място за отдих на местните жители, които се стремят към градините около мемориала.
Най-специалното събитие край Вратата на Индия е Деня на републиката, който се чества на 26 януари всяка година, когато на парад се показват въоръжените сили на Индия, богатата култура, народни танци и артисти.
Минарето Кутуб в Делхи
Счита се, че минарето Кутуб – строено между 1193 г. и 1369 г. символизира ислямско управление над Делхи и е в чест на победата на Кутаб-Уд-Дин Айбак над последното хиндуистко царство. Минарето лежи върху основата на Червената крепост в стария град от времето на династиите Томар и Чаухан.
То се стеснява от 15 метра в диаметър в основата, до 2.5 метра на върха. Това е най-високото тухлено минаре в света. 72-метровата кула има 379 стъпала и е украсена с калиграфия, изобразяваща стихове от Корана.
Има пет различни етажа, всеки обграден с тераса, като първите три са изградени от червен пясъчник, а горните два са облицовани с бял мрамор. Заради удар от мълния минарето е било поправяно през 1503 г. от султана на Делхи Сикан-Дар Лоди, а през 1802 г. заради силно земетресение, куполът му рухва и цялата кула е повредена. По-късно върхът му е възстановен под формата на чатри в бенгалски стил.
В подножието на минарето, стои Куват-ал-ислям, най-старата джамия в Индия, която е изградена от останките на 27 хиндуистки и джайнистки храмове, които са били разрушени от новите владетели на Индия – моголите. Лицата на декоративните фигури са били премахнати, за да отговарят на ислямския закон, който строго забранява иконопоклонничество.
В комплекса се издига железен стълб със санскритски надписи от четвърти век. Коланата е висока 7 метра и тежи 6.5 тона, която според легендата е дадена от Бог Вишну. Надписите й са в памет на цар Чандрагупта II-ри. Характерно за стълба е, че въпреки своята древност, той не ръждясва. Твърди се, че на всеки, който може да обхване колоната с ръцете си, с гръб към нея, ще му се изпълнят желанията.
В близост до Кутуб се намира и недовършеното минаре Алаи на Ала-уд-Дин Килиджи. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутуб, но поради преждевременната си смърт строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.
Гробницата на Хумаюн
Гробницата на Насир-Уд-Дин Мохамед Хумаюн слага началото на забележителна поредица от мавзолеи в Индия. Те се превръщат в истински символи на Великите моголски владетели, независимо, че ислямът забранява стгроителството на подобни разточителни паметници.
Освен това е и първата голяма постройка на моголите в Делхи, като някои я определят за предшественик или прототип на Тадж Махал.
Гробницата е разположена е в югоизточния край на Делхи, на близо километър и половина от брега на река Ямуна. Построена е от една от жените му – Хамида, между 1565 и 1572 г., по проект на персийския архитект Мирак Мирза Гияс, в характерния тогава моголски стил и е първата, около която е изграден и парк.
Гробницата е на две нива, направена е от червен пясъчник и бял мрамор.
Император Хумаюн управлява Индия между 1530 и 1540 и повторно – между 1555 и 1556 година и не успява да затвърди властта си над всички завладени от баща му Бабур територии.
Като владетел и военачалник, той не притежава способностите да се наложи над вътрешните и външните си противници, в една не толкова здраво устроена империя като моголската.
Тежкото му поражение срещу Шер Шах го кара да търси подслон извън Индия и води до прекъсване на управлението на Моголите, като за кратко време на власт идва Сур-династията.
Вторият ирански шах от Сефевидите – Тахмасп I-ви помага на Хумаюн да се завърне на трона и в знак на благодарност, индийският император му подарява провинция Кандахар.
Хумаюн умира на 4 март 1556 година в Делхи. Името му се свързва и с най-прочутия скъпоценен камък на света – Кохинор. Вярвало се, че който владее Кохинор, владее Индия.
