Тържествената церемония за отбелязване на 136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия се проведе пред паметника „Скърбящия воин“. Честването започна под звуците на българския национален химн, изпълнен от Градския духов оркестър. Официални гости на церемонията бяха кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков, народният представител Филип Попов, заместник областният управител Илия Каменов.
В словото си пред видинчани д-р Цветан Ценков посочи, че това е историческо събитие с ключово значение за страната ни.п “Българският народ има дързостта и волята да се противопостави на Великите сили в името на правдива и достойна национална кауза. Личните интереси и разногласия са пренебрегнати. Стремежите на целия български народ, на неговите политици, на държавната и духовната власт се превръщат в огромна сила и само няколко години след Освобождението на България от петвековното османско робство, правото на самостоятелност и независимост е защитено по безспорен начин“.
По традиция видинчани свежда глава в Деня на Съединението пред уникалния паметник на „Скърбящия воин“, който увековечава подвига на падналите в Сръбско-българската война от 1885 г. офицери и воини от Трети Бдински полк. Паметникът е уникален, защото е единственият в България паметник на уморен и скърбящ войник, който не се радва на победата, а скърби за загиналите.
Видинчани още през 1896 г. решават да се издигне паметник на защитниците на Съединението. Избирането и одобряването на проекта става на 13 септември 1907 г. Журито е председателствано от директора на рисувалното училище Ив. Мърквичка, членове са Ан. Митов, подполковник Динолов, Фингов, Ангелов, Нешев и Васил Атанасов. Те решават: „За първа премия да се даде на проекто-модела с мото „За Отечеството“, сума 1000 лв.“ След отваряне на пликовете, съдържащи имената на авторите се оказва, че негов автор е скулпторът Андрей Николов. Към протокола е приложена следната бележка от Андрей Николов:
„Необходими обяснения към проект „За Отечеството“
Едно художествено произведение, каквото преди всичко трябва да бъде един паметник, било то макар в скица, трябва само да говори за себе си. То трябва да действа с общо настроение, а това, настроението, е нещо като миризмата на цветята – то не може да се разкаже с думи.
Малкият размер обаче на проекта ме заставя да обясня сюжета на трите барелефа: двата странични ще представляват – единият заминаването на полка от Видин, прощаването на войниците с техните близки, а другият завръщането на войската и посрещането й от населението след победата; барелефът отпред ще представлява една сцена от войната, една атака. В него ще има портретите на важните загинали герои от полка.
Пиедесталът предвиждам да бъде кух и в тази кухина да се поставят костите на загиналите офицери. Отворът ще се затваря от една врата изработена от кована мед”. Публикуваме две снимки, които показват развитието на идейния замисъл на Андрей Николов през 1907 и 1909 г. Паметникът е готов и открит преди 110 години, на 15 ноември 1911 г.
Кметът на Община Видин, представители на държавната власт, на културни институции и организации, на политически партии, духовници и много граждани поднесоха венци и цветя.
