Международният валутен фонд леко понижи прогнозата си за глобално възстановяване от пандемичната рецесия, взимайки предвид продължителността на прекъсванията по веригата на доставки в индустриализираните страни и фаталните различия в степента на ваксинация между богатите и бедните страни. В най-новия си доклад „Световни икономически перспективи“, публикуван днес, Фондът залага на растеж от 5,9 процента на световната икономика през 2021 година спрямо юлската оценка от 6 процента. За САЩ, най-голямата икономика в света, МВФ предвижда темп от 6 процента за тази година, което е с 1 пункт под 7-те процента, очаквани през юли, както и 5,2 процента през 2022 година. Низходящото преразглеждане отразява забавянето на икономическата активност в резултат на увеличаване на случаите на Ковид-19 и отложеното производство заради дефицитното снабдяване, както и произтеклото ускоряване на инфлацията, отбелязва АП.
МВФ очаква развитите икономики като цяло да отчетат темп на растеж от 5,2 процента за 2021-а, а развиващите се страни с ниски доходи – едва 3 процента. „Опасното разминаване в икономическите перспективи в отделните страни остава основно безпокойство“, предупреждават експертите на вашингтонската институция. Фондът очаква до 2022 година общата продукция от развитите икономики да компенсира загубите, понесени по време на пандемията, и до 2024 година да изпревари предпандемичната траектория на растеж. МВФ предупреждава обаче, че в страните с нововъзникващи пазари и в развиващите се държави, без Китай, БВП ще остане с около 5,5 на сто под прогнозираното ниво преди пандемията да настъпи през март миналата година. Това представлява сериозна заплаха за жизнения стандарт в тези страни, посочват от институцията.
МВФ приписва това икономическо разминаване на значителните различия в достъпа до ваксини между богатите и страните с ниски доходи. От Фонда отбелязват, че перспективите за по-бедните държави са „значително помрачени“, отразявайки скока на заразените с варианта Делта, който е увеличил броя на смъртните случаи в световен мащаб до близо 5 милиона. И докато близо 60 на сто от населението в развитите икономики е напълно ваксинирано, то в по-бедните страни този дял е едва 4 на сто. Освен с изоставащите темпове на ваксинация, по-бедните държави се сблъскват и с насрещното влияние на скока на инфлацията. Цените на храните се покачват най-много в страните с ниски доходи, изтъкват от МВФ. Прогнозата за растежа в еврозоната за 2021 година е преразгледана възходящо до 5 процента в сравнение с 4,6 процента в юлския доклад. За догодина е заложен темп от 4,3 процента. Оценката за Франция за текущата година е подобрена с 0,5 пункта до 6,3 процента, а за Италия – с 0,9 пункта до 5,8 процента. За Германия обаче прогнозата е понижена до 3,1 процента (-0,5 пункта), вследствие на проблемите с недостига на компоненти за промишлеността. В Китай, втората по големина икономика в света, от Фонда очакват 8-процентов растеж тази година или с 0,1 пункт под предишната прогноза, и 5,6 процента през 2022 година. Във Великобритания залагат на темп от 6,8 процента (с 0,2 пункта по-нисък) за тази година. В България, след спад от 4,2 процента през 2020 година, се очаква растеж от 4,5 процента през 2021 година и 4,4 процента през 2022 година. Темпът за тази година е преразгледан възходящо спрямо 4,4 на сто в априлския доклад на МВФ, и е запазен за догодина. Фондът прогнозира, че инфлацията в страната ни ще се ускори до 2,1 процента тази година (спрямо 1,2 процента през 2020 година), след което през идната година ще се забави до 1,9 процента. Безработицата в България ще остане стабилна на равнище 5,2 процента през 2021 година и ще се понижи до 4,7 процента през 2022 година, сочат новите икономически перспективи на МВФ, публикувани днес.
