Не са рядкост новините за двойки, прекарали повече от 50 или 60 години заедно, да си отидат в разстояние на минути. Да се каже, че щастливо женените възрастни хора споделят едно общо сърце, може да се окаже нещо повече от просто поетичен израз. Според ново проучване, когато възрастните двойки са физически близко, сърцата им започват да бият в един ритъм, съобщава „Стъди Файндс“. Когато двойките остаряват заедно, тяхната взаимозависимост нараства и често те се превръщат в основен източник на физическа и емоционална подкрепа един за друг. Известно е, че дългогодишните бракове могат да имат силно въздействие върху здравето и благосъстоянието, но ползите зависят от качеството на връзката.
Изследователи от Университета на Илинойс твърдят, че когато застаряващите партньори са близо един до друг, сърдечният им ритъм се синхронизира в сложни модели на взаимодействие. „Да си близо до друг човек не винаги е най-добрата идея и извличането на ползи от двойката зависи от естеството на взаимодействието“, казва в изявление водещият автор Брайън Оголски, доцент в Катедрата по човешко развитие и семейни изследвания в университета. „Близостта, в контекста на конфликт е много различна от близостта в контекста на любовни взаимодействия“. По същия начин промените в сърдечния ритъм могат да бъдат положителни или отрицателни. „Ние не се фокусираме върху причината и следствието, а върху съвместното регулиране, което се случва, когато сърдечните честоти се движат по асинхронен модел“, казва Оголски. „Тоест, когато партньорите са близо, моделите на сърдечния им ритъм показват взаимодействие, което е колективно значимо по някакъв начин.“
В проучването са включени 10 хетеросексуални женени двойки на възраст от 64 до 88 години, които са били във връзка от 14 до 65 години. Всяка от тях е била проследявана от изследовател в продължение на две седмици, който непрекъснато е проследявал сърдечния им ритъм и близостта им един до друг, когато са били у дома. Участниците носели уред за измерване на сърдечния ритъм и малко устройство за отчитане на близостта. Екипът инсталирал сензори в дома им, които им позволили да наблюдават устройствата и колко близко са физически съпрузите един до друг. Като организирали изследването по този начин, изследователите успели да съпоставят сърдечния ритъм на всеки партньор и близостта на двойката в реално време.
„Първата ни стъпка беше да проверим дали сърдечният ритъм и близостта са свързани във времето“, казва Оголски. Резултатите от проучването показват „връзка между водещ и изоставащ партньор“ в синхронизацията на сърдечните им честоти, при която единият партньор води, а другият следва. Понякога сърдечният ритъм на съпругата е водещ в промяната, а друг път – на съпруга. „Това предполага деликатен баланс. Когато единият партньор задейства другия, те започват уникален танц на ниво двойка, който се отразява на физиологията и моделите им през целия ден“, обяснява Оголски. Според изследователския екип това откритие е важен принос към набора от знания за взаимоотношенията.
„Ако наистина искаме да разберем уникалните модели на взаимодействие, които се случват при двойките, трябва да започнем да насочваме вниманието си към микропроцесите; малките модели на взаимодействие, които се натрупват в продължение на един ден“, заключава Оголски.
по БГНЕС
