Повишаването на цените се явява основно предизвикателство пред новата власт, показват данни от проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партии и актуални проблеми. Изследването е реализирано в периода между 12 и 19 януари 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ чрез таблет сред 1004 души на възраст над 18 години. На отворен въпрос (без предварително зададени опции) към респондентите да посочат кой според тях е най-големият проблем пред България в момента, се откроява проблемът с високите цени (44 процентни пункта), с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се нарежда корупцията с 11 процента. След тях продължават да доминират социалните проблеми – повишаване на доходите, обедняването и здравеопазването, отбелязват анализаторите. На въпрос с предварително зададени опции за това кой е първият проблем, с чиито решаване трябва да се заеме приоритетно новото правителство, отново с огромна преднина пред всички останали се нарежда овладяването на цените (58 на сто). Второто място се дели от овладяването на пандемията от COVID-19 и мерки срещу корупцията с по 15 процента. Съдебната реформа остава на 4-то място с 4 на сто. От „Тренд“ са тествали и оценката на респондентите за това с колко са се повишили цените на стоките, които обикновено пазаруват. Половината от тях (50 на сто) заявяват, че поскъпването на цените е с над 20 процента. Близо една трета (30 на сто) са на мнение, че повишаването е между 10 и 20 процента. Опцията, че поскъпването е между 5 и 10 на сто е посочена от една десета от запитаните, а само един процент заявяват, че покачването на цените е под 5 на сто. През 2021 г. оценката за работата на парламента падна на критично ниски нива, най-вече заради невъзможността да излъчи кабинет, посочват анализаторите. Положителните оценки се движеха около 15 на сто, като дори през септември стигнаха до 12 процента, отрицателните пък отбелязаха нива от 77 на сто.
Изборите за 47-то Народно събрание и успехът му в съставянето на правителство водят до ръст в подкрепата към парламента до 29 на сто, а отрицателните оценки падат до 51 процента. Новият кабинет на Кирил Петков се ползва с подкрепата на 39 на сто от всички запитани, като почти толкова (40 процента) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са напълно сходни с тези, с които започна и първото служебно правителство на Стефан Янев през май миналата година, посочват от „Тренд“. Симпатизантите на „Продължаваме промяната“ почти единодушно изразяват подкрепа към кабинета, докато тези на БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са по-колебливи – около две трети от тях дават положителна оценка, а около една пета отрицателна. През втората половина на 2021 г. президентът Радев беше влязъл в тенденция на повишаване на отрицателните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-вече на отговорността, която той носеше за служебното правителство. Неминуемо част от социалното недоволство спрямо властта рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември успяха да презаредят в определена степен доверието към президента и да го възстановят на нива от преди назначаването на служебния кабинет. През януари положителната оценката за неговата работа е 49 на сто, а отрицателната – 36 процента. Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори очаквано електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. „Продължаваме промяната“ е първа политическа сила с 26,4 на сто от заявилите, че ще гласуват на евентуални избори. ГЕРБ остават близко до изборния си резултат с 22,3 процента. БСП и ДПС са сходни като резултат съответно с 11,5 на сто и 10,9 процента. От „Тренд“ уточняват, че проучването се провежда на територията на страната и не се отчита потенциалът на формациите от чужбина, което може да размести позициите на БСП и ДПС. Пета политическа сила остава „Има такъв народ“ с 8,1 на сто от заявилите, че ще гласуват, а шести – „Демократична България“ с 6,8 на сто. Регистрира се лек ръст при „Възраждане“ в сравнение с изборния им резултат, като партията се ползва с подкрепата на 5,9 процента от заявилите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 1,9 на сто и ВМРО с 1,1 процента.
