Най-изчерпателното родословно дърво на Хомо сапиенс досега разкри, че хората навсякъде са от едно семейство. Изследователите подчертаха това, съобщавайки за изследването си, извършено на базата на съвременни и древни геномни данни за повече от 3600 души от цял свят. Те нарекоха резултатите „генеалогията на всеки човек“. Проучването помага бъде очертано човешкото генетично разнообразие и да бъде представено в карта как хората по света са свързани помежду си – от появата на вида ни в Африка и разпространението му по целия свят. Най-старите корени на днешното човешко генетично разнообразие достигат до Североизточна Африка във времето преди появата на нашия вид, според Антъни Уайлдър Уонс, генетик в института „Броуд“ на Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет и ръководител на изследването, публикувано в сп. „Сайънс“. „Най-ранните предци, които идентифицираме, водят началото си до географско място, което е в съвременен Судан. Те са живели преди повече от един милион години – което е много по-рано от сегашните оценки за възрастта на Хомо сапиенс – 250 000 до 300 000 години. Така че части от нашия геном са били наследени от индивиди, които не бихме разпознали като съвременни хора“- казва Уонс. Този генетичен принос на милион години вероятно идва от Хомо еректус, живял преди около 1,9 милиона години допреди 110 000 години.
Той е бил първият вид в човешката еволюция с тяло с пропорции, наподобяващи нашите. Изследването, ръководено от оксфордския Big Data Intitute , също така документира как изчезнали човешки видове като денисовците и неандерталците са оставили генетични потомци сред съвременните хора по целия свят, но не и в Африка. То дава информация кога и къде е имало големи промени в популациите, като изселването от Африка, довело Хомо сапиенс не само до далечни земи но и до кръстосване с денисовци и неандерталци. „Нашият метод използва ДНК последователности, за да научим за древните взаимоотношенията между индивидите. Неофициално това, което се опитваме да направим, е да проследим как генетичните мутации, настъпили в предците ни, и частите от генома, в които те са се появили, са били предадени през поколенията до наши дни“, казва Уонс. От други изследвания е известно, че групи от Хомо сапиенс са напуснали Африка по различно време в древността. Новото изследване показва, че най-значимите миграции са били преди около 72 000 години. Изследването насочва към възможност Хомо сапиенс да е населил Северна и Южна Америка и Океания много преди най-ранните археологически доказателства за човешко присъствие в тези региони. „Нашият метод изчислява, че е имало човешки предци в Америка преди 56 000 години и в Океания – по-специално в Папуа Нова Гвинея – преди 140 000 години“, казва Уонс. „Но това не е твърдо доказателство като радиовъглеродно датиран инструмент или вкаменелост.“ Изследователите изграждат генеаложкото дърво с помощта на 3 601 генетични проби от хора по целия свят и осем древни проби. Най-старата е от останки на неандерталец на около 110 000 години от сибирска пещера. Те са изследвали фрагменти от генома на 3500 древни хора, но не са ги включили пряко в генеалогията. „Историята на човечеството е записана в нашите гени“, казва Уонс, „и реконструирането на нашата генеалогия ни позволява да прочетем тази история.“
