Видин отбелязва 80 години от катастрофалното наводнение, когато водите на Дунав заливат града. Най-голямото наводнение в историята на града го застига на 4 март 1942 г., когато бушува Втората световна война. Водите на реката заливат Видин през нощта около 2:30 ч. с два до пет метрова вълна. Мащабите на бедствието са огромни, пораженията-катастрофални и поставят на изпитание населението, държавата и съществуването на града, разказва Светлана Кръстева, началник на видинския „Държавен архив“. Дни преди бедствието, студ е сковал всичко, огромни ледени късове образуват стена на Дунав, преграждайки водата, разказват в спомените си видинчани. Мъжете са на фронта, в града са останали възрастни хора, жени и деца. Въпреки трудната, военновременна обстановка, тогавашното българско правителство и целият български народ осигуряват жизненоважна подкрепа на Видин и пострадалото население, за което говорят десетките съхранени документи и снимки във видинския държавен архив, спомените пазени от поколения видинчани, допълва Кръстева.
В ледените високи води на реката загиват 13 души, разрушени или застрашени от срутване са 345 жилищни сгради. В околните села – Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Сланотрън, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или повредени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения, цитира съхранените документи Кръстева. В спасителната мащабна операция се включва армията, малобройният видински гарнизон, ученици-доброволци от Видинската мъжка гимназия, младежите от „Морски сговор“, рибари със своите лодки. Десетки снимки са запечатили евакуацията на населението, потърсило спасение на покривите на къщите си, бягайки от водата с лодки и подръчни материали – дъски и салове. Само за дни от града са изведени и евакуирани 19 000 души, при население от 20 000, сочат документите във видинския архив. Хората от града са евакуирани в близките села, а с влакове са извозени и подслонени в София, Враца, Лом, Белоградчик. Два помощни влака за евакуация са осигурени от вътрешното и военното министерство на България и Българския червен кръст (БЧК). В града са доставени одеяла, легла, походни кухни, хранителни продукти, газ, дърва и каменни въглища. Санитарни линейки и камиони от страната пристигат в бедстващия град. Днес във Видин за тези трагични месеци, 80 години по-късно напомнят само поставените по предложение на д-р Бърни Бончев-кмет на Видин, десетки бронзови табели, показващи на много места и сгради в дунавския град височината, до която е достигнала водата при катастрофалното наводнение.
