На 10 март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста. По традиция на този ден видинските евреи поднасят цветя на Паметника на благодарността, където свеждат глава пред своите спасители-българите, каза Стрея Пунчева, представител на видинската организация „Шалом“. Паметникът на благодарността във Видин е издигнат през 1998 година от видински евреи, които са се изселили след 1948 година в Израел. Той е издигнат по инициатива на Сами Басен, в знак на признателност за спасяването им и помощта, която им е оказана във Видин, в България, разказа Пунчева. Еврейският Паметник на благодарността се намира близо до централния площад „Бдинци” в дунавския град, в непосредствена близост до Стамбол капия. На обелиска е изписано „Ние никога няма да забравим. През 1943 година 49 000 евреи са били заплашени от физическо унищожение, но са били спасени от българския народ. Той се е противопоставил на искането на германците за депортация към лагерите на смъртта. Този паметник е нашето признание за направеното добро“. По думите й Видин е имал голяма еврейска общност. В стария квартал „Калето” евреите са живеели редом с българите и мюсюлманите. Днес още могат да се видят части от запазените техни къщи, магазини и работилници. В този квартал се намира и Синагогата, която днес се реставрира, за да се превърне в културен център на името на родения във Видин световно известен художник Жул Паскин. Историята на Видин е тясно свързана с историята на еврейската общност, която живее от векове в града. Видин дължи до голяма степен във времето търговската си мощ, развитието на икономика и култура, на еврейското си население. Богати фамилии пишат историята на града, оставяйки огромни дарения, талантливи творци и предприемачи отнасят по света наследството на видинския си произход. Сред тях са известният художник Жул Паскин и Робърт Лин, един от тримата основатели на логистичната компания DHL.
Евреите и българите във Видин векове наред живеят заедно и през 40-те години спуснатите от правителството закони не успяват да прекъснат близките им връзки. След приемането на Закон за защита на нацията (ЗЗН) през 1941 г. българските евреи постепенно са изключвани от стопанския, културен и административен живот на България. След изселването им от София във Видин идват над 1 400 евреи, а близо 300 са преместените в дунавския град от други градове. Броят на изселените във Видин достига 2 500, а налаганите ограничения обричат евреите на полугладно съществуване. Храната е само с купони, евреите имат право да излизат само в определени часове. Видинчани не ги оставят – пазаруват, носят им храна и ги подкрепят. Имущество и предприятия на евреи от цяла България са конфискувани и продавани на търг, ограничени са възможностите им да работят, разказа Стрея Пунчева, цитирайки написаното от Румен Аврамов в книгата му „Спасение“ и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944 г.“. Видинчани имат огромна роля за спасяването на българските евреи. През 1940 г. заместник-председателят на Св. Синод Видинския митрополит Неофит написва изложение срещу ЗЗН. През 1943 г., когато започва подготовката за депортация, Неофит и духовниците от Синода отново пишат протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов и до цар Борис III. В него те настояват българското правителство да прояви човечност към еврейското население. Отделно от това група видинчани, начело с адвокатите Кръстьо Ножаров, Иван Чонос и Вълчо Даскалов, публично се обявяват против ЗЗН и призовават за защита на евреите. В спомените на видинчани като големи защитници на евреите са останали д-р Бърни Бончев, бивш кмет на Видин, Кръстьо Ножаров, Атанас Минков (брат на офицера Кирил Минков), Димитър Станишев, Димитър Чомонев, д-р Симов, полк. Рашко Бораджиев, Ангел Ангелов, Тодор Ангелов и десетки други. В Държавния архив-Видин са запазени писмата, протестните им ноти и документи, показващи голямата ангажираност на видинчани за спасението на българските евреи, допълни Светлана Кръстева, директор на архива. Днес, когато свеждаме глави пред Паметника на благодарността, издигнат от видинските евреи в знак на признателност към българите, към видинчаните за спасението си, не трябва да забравяме примера, който са ни оставили нашите предци, каза Стрея Пунчева. Защото ако не бяха хилядите обикновени българи, духовници, общественици и политици, за българските евреи нямаше да има спасение, добави тя.
по БТА, снимка БНР
