За първи път в човешката кръв е открито замърсяване с микропластмаси. Учените са открили миниатюрните частици в почти 80% от изследваните хора, съобщава в. “Гардиан“. Откритието показва, че частиците могат да се разпространяват в тялото и да се задържат в органите. Въздействието им върху здравето все още не е известно. Но изследователите са обезпокоени, тъй като микропластмасата причинява увреждане на човешките клетки в лабораторни условия, а за частиците от замърсяването на въздуха вече е известно, че навлизат в организма и причиняват милиони преждевременни смъртни случаи годишно. Огромни количества пластмасови отпадъци се изхвърлят в околната среда. Микропластмасата вече замърсява цялата планета – от върха на Еверест до най-дълбоките океани. Вече е известно, че хората консумират малките частици чрез храната и водата, както и че ги вдишват, и те са открити във фекалиите на бебета и възрастни. Учените анализират кръвни проби от 22 анонимни донори, всички здрави възрастни, и откриват пластмасови частици в 17 от тях. Половината от пробите съдържат пластмаса PET, която обикновено се използва в бутилките за напитки, а една трета съдържат полистирол, използван за опаковане на храни и други продукти. Една четвърт от кръвните проби съдържат полиетилен, от който се произвеждат найлоновите торбички.
„Нашето изследване е първото доказателство, че в кръвта ни има полимерни частици – това е революционно откритие“, казва проф. д-р Дик Ветхаак, екотоксиколог от Vrije Universiteit Amsterdam в Нидерландия. „Но ние трябва да разширим изследването и да увеличим размера на пробите, броя на оценяваните полимери и т.н.“ Според него вече се провеждат допълнителни проучвания от редица групи. „Със сигурност има основания да се притесняваме“, казва Ветхаак пред “Гардиан“. „Частиците са там и се пренасят в цялото тяло“. Той каза, че предишна работа е показала, че микропластмасите са 10 пъти повече в изпражненията на бебетата в сравнение с възрастните и че бебетата, хранени с пластмасови бутилки, поглъщат милиони микропластмасови частици на ден. „Знаем също така, че като цяло бебетата и малките деца са по-уязвими към излагане на химикали и частици“, каза той. „Това много ме тревожи.“ Новото изследване е публикувано в списание Environment International и адаптира съществуващи техники за откриване и анализиране на частици с размер едва 0,0007 мм. Някои от кръвните проби са съдържали два или три вида пластмаси. Екипът е използвал стоманени игли за спринцовки и стъклени епруветки, за да избегне замърсяване, и е извършвал тестове за остатъчни нива на микропластмаси с помощта на празни проби. Ветхаак признава, че количеството и видът на пластмасата варират значително между кръвните проби. „Но това е първоначално проучване“, каза той, като сега е необходима допълнителна работа. Той каза, че разликите може да отразяват краткосрочно излагане на въздействието на пластмаса преди вземането на кръвните проби, като например пиене от чаша за кафе с пластмасова облицовка или носене на пластмасова маска на лицето.
„Големият въпрос е какво се случва в тялото ни?“ Според Ветхаак, „това е много важно. Дали частиците се задържат в организма? Пренасят ли се до определени органи, например преминават ли през кръвно-мозъчната бариера? И дали тези нива са достатъчно високи, за да предизвикат заболяване? Спешно трябва да финансираме допълнителни изследвания, за да можем да разберем това“, посочи той. Новото изследване е финансирано от холандската Национална организация за здравни изследвания и развитие, както и от Common Seas, социално предприятие, което работи за намаляване на замърсяването с пластмаса. „Производството на пластмаса ще се удвои до 2040 г.“, казва Джо Ройл, основател на благотворителната организация Common Seas. „Имаме право да знаем как действа цялата тази пластмаса на телата ни.“ Common Seas, заедно с повече от 80 неправителствени организации, учени и депутати, искат от правителството на Обединеното кралство да отпусне 15 млн. паунда (близо 20 млн. долара) за изследвания за въздействието на пластмасата върху човешкото здраве. ЕС вече финансира изследвания за въздействието на микропластмасата върху плода и бебетата, както и върху имунната система. Неотдавнашно проучване установи, че микропластмасата може да се прикрепи към външната мембрана на червените кръвни клетки и да ограничи способността им да пренасят кислород. Частиците са открити и в плацентата на бременни жени, а при бременни плъхове те бързо преминават през белите дробове в сърцата, мозъка и други органи на плода. В нов обзорен доклад, публикуван тази седмица в съавторство с Ветхаак, се оценява рискът от рак и се стига до заключението: „Спешно са необходими по-подробни изследвания за това как микро- и нано-пластмасите влияят върху структурите и процесите в човешкото тяло и дали и как те могат да трансформират клетките и да предизвикат канцерогенеза, особено като се има предвид процентното нарастване на производството на пластмаси. Проблемът става все по-належащ с всеки изминал ден“.
по БГНЕС
