Лидерите от ЕС се мъчиха часове наред да постигнат компромис за споразумение за намаляване на енергийните цени, които поскъпнаха неимоверно много за хората и бизнеса в 27-членния блок. По време на продължилите цял ден вчера разговори в Брюксел ясно се очертаха разногласията между южните и северните членки. Средиземноморските страни начело с Испания настояваха за намеса на пазара чрез мерки като ценови тавани, докато Германия и Нидерландия се противопоставиха на драстичните варианти. Лидерите все пак се съгласиха с предложение на Европейската комисия да пристъпят към общо закупуване на природен газ и да направят така, че хранилищата в ЕС да бъдат почти изцяло запълнени, за да се избегне нова енергийна криза, свързана със зависимостта на Евросъюза от руските енергоносители. Войната в Украйна накара страните от ЕС да осъзнаят, че са били твърде зависими от Русия за петрола и газа за отопление на домовете и за захранване на индустрията си. Преди това САЩ и Евросъюзът обявиха ново сътрудничество за намаляване на зависимостта на континента от руските енергоносители. Съгласно плана Щатите и други страни ще увеличат тази година износа на втечнен газ за Европа с 15 милиарда кубични метра. В бъдеще ще бъдат доставени и по-големи обеми.
Изправен пред протести у дома на фермери, шофьори на камиони и рибарския сектор, испанският премиер Педро Санчес предложи на ЕС планове за отделяне на електричеството от цената на газа. Тези радикални варианти обаче засега не пораждат консенсус. Евросъюзът ще се върне към въпроса през май, но Испания и Португалия може междувременно да получат специално разрешение за овладяване на рязкото поскъпване на цените. „Иберийският полуостров е в много особено положение. Там възобновяемите източници са значителна част от енергийния микс, което е много хубаво“, каза след срещата на върха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Затова се договорихме за специално отношение така, че Иберийският полуостров да може да се справи с тази изключително специфична ситуация, в която се намира, и да овладее цените на електроенергията по начина, който обсъдихме.“ Френският президент Еманюел Макрон заяви, че разминаващите се мнения в Европейския съвет са били предпоставка за изключително дългите дебати. „Защото интересите и енергийните модели на различните държави не са еднакви“, каза той. При високите цени на енергоносителите и намалените доставки ЕС се опира на опита си от предишната криза – тази с пандемията от КОВИД-19 – като модел за намиране на решение и на енергийната. Тогава държавите членки се обединиха и закупиха заедно огромни количества ваксини, за да се гарантира по този начин справедливото им разпределение.
„Причината за високите цени на електричеството до голяма степен се корени в скъпите и колебаещи се цени на газа“, каза Фон дер Лайен. „Затова ще обединим усилията си, ще обединим търсенето си и ще използваме силата си за колективно договаряне при закупуването на газ. Освен това трябва да довършим газопреносната си инфраструктура и попълним запасите си. Това ще бъде нашата застраховка срещу нарушения в доставките. Време е да се вгледаме и в дизайна на нашия енергиен пазар.“ Още преди руската инвазия в Украйна Европа минаваше през трудно изпитание заради изгледите за забавяне на икономическия растеж, придружено от надигаща се инфлация, предизвикана от високите цени на енергията. Еврокомисията прогнозира, че икономическият растеж на ЕС ще спадне от 5,3 процента за миналата година до 4 процента за тази и до 2,8 процента през следващата. На срещата си на върха на 11 март европейските лидери постигнаха принципна договорка за премахване на зависимостта от вноса на руски газ, петрол и въглища до 2027 г. Сега ЕС внася 90 процента от природния газ, използван за производството на електричество, отопляване на домовете и захранване на индустрията, а Русия доставя почти 40 процента от газа на Европейския съюз и една четвърт от петрола му.
снимки ЕС
