Около 20%, или всеки пети от преболедувалите COVID-19, продължават да имат оплаквания седмици или месеци след инфектирането си със SARS-CoV-2 или съобщават за нови или възвръщащи се симптоми след оздравяване от остра форма на заболяването. Това съобщиха от пресцентъра на здравното министерство. Заразяването със SARS-CoV-2 може да има дългосрочни последици за здравето, дори ако протичането на инфекцията е леко или безсимптомно. Особено застрашени са хората, прекарали заболяването тежко, както и възрастните (при които имунната система е значително по-слаба), и лицата с хронични заболявания. Като постковид състояние, или „дълъг COVID“, се дефинира широк диапазон от оплаквания/симптоми, продължаващи седмици и дори месеци след първоначалното инфектиране с коронавируса, причинител на COVID-19, или новопоявили се симптоми, които не могат да бъдат обяснени с алтернативна диагноза. Най-честите симптоми при постковид състоянията са затруднено или учестено дишане, умора или отпадналост, усещане за постоянно изтощение, затруднения в мисленето и концентрацията (т. нар. мозъчна мъгла), кашлица, болки в гръдния кош и корема, в мускулите и ставите, главоболие, диария, проблеми със съня, световъртеж, продължаваща във времето загуба на вкус и/или обоняние, тревожност, депресивно настроение и други оплаквания, които имат въздействие върху ежедневните дейности. В научната литература се съобщава и за случаи на промяна в месечния цикъл на жените, хормонален дисбаланс, косопад, замайване, повръщане и др.
Честотата на постковид състоянията нараства с напредването на възрастта. Над 50% от засегнатите пациенти са във възрастовата група 74+ г., следвани от тези в групата 65-74 г. Важно е да се знае, че децата също страдат от „дълъг COVID“ – според международните данни до ¼ от преболедувалите могат да имат продължаващи във времето симптоми. С повишен риск от развитието на постковид състояния са хората със съпътстващи заболявания, особено астма или други хронични белодробни заболявания, артериална хипертония, захарен диабет, хронични бъбречни заболявания, затлъстяване; проучванията са категорични, че жените страдат от „дълъг COVID“ много по-често от мъжете. Наличието на повече от пет симптома през първата седмица от острата фаза на заболяването също е свързано с по-висок риск от развитие на дълъг COVID-19, независимо от възрастта или пола. Пациентите с тежко протичане на COVID-19 са особено склонни да страдат от усложнения на различни органи и системи – следствие от прекараното заболяване (например при не малък брой лица образните изследвания показват изменения в белите дробове месеци след боледуването, като успоредно с това продължават оплакванията от задух, кашлица и др.). Научните данни показват, че лицата със завършен ваксинационен курс са по-защитени от тежко протичане на заболяването и от дългосрочни последици за здравето при инфекция със SARS-CoV-2 (дори в случай на ваксинален пробив) в сравнение с неваксинираните срещу COVID-19. Според проучване, проведено във Великобритания, при ваксинираните лица рискът от „дълъг COVID“ е с 47% по-малък. Резултатите от проучването показват още, че вероятността от хоспитализация при напълно ваксинираните намалява със 73%. Повече информация за дългосрочните последици от COVID-19, както и за хората, при които рискът от последващи усложнения е по-висок, можете да намерите на сайта https://plusmen.bg – част от информационната кампания „Плюс мен“ на Министерството на здравеопазването за ползите от ваксините и ваксинацията.
