Парламентът прие на първо четене промени в Закона за здравето, които дават възможност за въвеждане на мерки след края на извънредната епидемична обстановка. След повече от два часа дебати и удължаване на работното време измененията бяха гласувани със 121 гласа „за“, 24 „против“ и 39 въздържали се. Промените предвиждат след края на извънредната обстановка, която изтича днес, министърът на здравеопазването, по предложение на главния държавен здравен инспектор, със заповед да може да въвежда противоепидемични мерки с цел предотвратяване на епидемичното разпространение на заразни болести и контрол на риска. Мерките ще могат да са за цялата страна или за отделна област за определен период от време. Предлага се такава възможност да имат и директорите на регионалните здравни инспекции. Предвижда се законопроектът да влезе в сила от 1 април. Мерките, които ще могат да се въвеждат след отмяната на извънредната епидемична обстановка, са от общ характер, като спазване на дистанция, дезинфекция, носене на защитни маски на определени обществени места, имунизационни кампании, разкриване на пунктове за имунизация и др. При необходимост ще могат да се въвеждат здравни изисквания за пристигащите в страната лица, като например документи за ваксинация. В законопроекта изрично се посочва, че не може да се налага забрана за влизане в страната и ограничаване на придвижването на територията й, както и временно затваряне на обекти от обществено значение и/или други обекти и услуги, предоставени на гражданите.
Чрез промени в Закона за НЗОК се предвижда три месеца след края на извънредната обстановка Министерството на здравеопазването да продължи със субсидиите за болниците за поддържане на тяхната готовност за оказване на медицинска помощ на пациенти с доказана коронавирусна инфекция. От ГЕРБ-СДС поставиха въпроса как в този вакуумен период – от отпадането на извънредната епидемична обстановка до приемането на законопроекта, ще се уреди преобразуването на болнични в ковид легла, както и въпросът за парите за медиците на първа линия. Сред забележките по законопроекта беше, че се дава „еднолична власт“ на министъра на здравеопазването. Критикувана беше и възможността НЗОК да сключва договори с лечебни заведения, които не отговарят на стадартите. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) каза, че от 1 април се спира изплащането на допълнителните възнаграждения по 600, 360 и 120 лева на работещите в болниците. По отношение на сумата от 1000 лева за медиците на първа линия, той посочи, че тези пари не могат да се използват за здравноосигурителни плащания и да влязат в цената на клиничните пътеки. Недейте да внушавате, че финансирането на кадрите няма да продължи, призова Георги Михайлов („БСП за България“). Той посочи, че нищо няма да пострада – нито кадрите, нито ще останат необслужени пациенти. Председателят на здравната комисия Антон Тонев („Продължаваме Промяната“) потвърди, че законопроектът дава възможност за продължаване на плащанията за лекари, сестри и санитари. Министърът на здравеопазването Асена Сербезова разясни, че плащанията за медицинските специалисти са два вида. Що се отнася до средствата за първа линия, това е въпрос на преговори между БЛС и НЗОК и тези средства могат да бъдат продължавани до 3 месеца след преустановяването на извънредната епидемична обстановка, каза тя. Сербезова обаче отбеляза, че има и други специалисти – от регионалните здравни инспекции и ЦСМП-та, които също са на първа линия, и, ако не се приеме законопроектът, няма да има възможност да се изплащат тези средства до три месеца. Що се отнася до средствата, които цитирахте – 600, 360 лева, които спират след края на извънредната епидемична обстановка, към настоящия момент има разговори за методика за трайно увеличаване. Дали ще бъде през увеличаване на цените на клиничните пътеки или към основната заплата с колективен трудов договор, това са разговори, които в момента се водят, добави тя. Лечението на COVID-19 трябва да бъде „развързано“ от наличието или не на извънредна епидемична обстановка, смята министърът. Сербезова отбеляза, че без тези промени в Закона за здравето, няма да могат да бъдат налагани противоепидемични мерки, като например носене на маска. В много от държавите, където отпадна носенето на маски на обществени места, в болнични лечебни заведения е задължително, както и в обществения транспорт, посочи тя. Министърът не прие определения като „медицинска диктатура“, използвани от „Възраждане“, да се асоциират с управлението на пандемията. Във връзка с изразени опасения, тя обясни, че предложените мерки нямат нищо общо с Наредба 15 за имунизациите. Въвеждането на задължителен характер на имунизациите не е противоепидемична мярка, коментира Сербезова.
снимка БТА
