До Земята вече достигнаха първите аудиозаписи на Марс. Те разкриват тиха планета със случайни пориви на вятъра, където две различни скорости на звука биха имали странен забавен ефект върху слуха, заявиха учени в петък. След като марсоходът на НАСА „Perseverance“ кацна на Марс през февруари миналата година, двата му микрофона започнаха да записват, позволявайки на учените за първи път да чуят какво е положението на Червената планета. В проучване, публикувано в списание „Nature“, учените направиха първия си анализ на петте часа звук, уловен от микрофоните на „Perseverance“. Звукът разкрива непозната досега турбулентност на Марс, казва Силвестър Морис, главен автор на изследването и научен съавтор на камерата SuperCam с размер на кутия за обувки, монтирана на мачтата на марсохода, на която е основния микрофон. Международният екип изслуша полетите на малкия хеликоптер „Ingenuity“, който е сестрински кораб на „Perseverance“. Изследването за първи път потвърди, че скоростта на звука на Марс е по-ниска – той се движи със скорост 240 метра в секунда в сравнение с 340 метра в секунда на Земята. Това се очакваше, тъй като атмосферата на Марс е съставена от 95% въглероден диоксид – в сравнение с 0,04% на Земята – и е около 100 пъти по-малко, което прави звука с 20 децибела по-слаб, се казва в изследването.
Но учените били изненадани, когато звукът, издаван от лазера при изследването на скалите, се разнесъл на 250 метра в секунда – с 10 метра по-бързо от очакваното. „Малко се паникьосах“, казва Морис. „Казах си, че едно от двете измервания е грешно, защото на Земята има само една скорост на звука.“ Те открили, че на повърхността на Марс има две скорости на звука – една за високочестотните звуци, като изщракването на лазера, и друга за по-ниските честоти, като свистенето на ротора на хеликоптера. Това означава, че човешките уши ще чуят високите звуци малко по-рано. „На Земята звуците от един оркестър достигат до вас с една и съща скорост, независимо дали са ниски или високи. Но представете си, че на Марс, ако сте малко по-далеч от сцената, ще има голямо забавяне“, казва Морис. „Всички тези фактори биха затруднили разговора на двама души, които са само на пет метра един от друг“, се казва в изявлението на френския изследователски институт CNRS. Иначе на Марс е толкова тихо, че учените многократно се опасяваха, че нещо не е наред, вероятно спомняйки си за два неуспешни предишни опита през 1999 и 2008 г. да запишат звук там. „Там има малко естествени източници на звук с изключение на вятъра“, казват учените в изявление, свързано с проучването. Микрофоните все пак са уловили многобройни „трясъци“, когато металните колела на марсохода са взаимодействали със скалите, се казва в проучването. Записът би могъл да предупреди и за проблеми с марсохода – подобно на това как шофьорите усещат, че нещо не е наред, когато колата им започне да издава странни звуци. Морис каза, че смята, че „научната авантюра“ да се вземат микрофони на Марс е била успешна. Тиери Фуше от Парижката обсерватория, който също е участвал в изследването, заяви, че прослушването на турбулентността, като например вертикалните ветрове, известни като конвекционни шлейфове, „ще ни позволи да усъвършенстваме нашите числени модели за прогнозиране на климата и времето“. Бъдещите мисии до Венера или до луната на Сатурн, Титан, също биха могли да бъдат оборудвани с микрофони. А „Perseverance“ далеч не е приключил с подслушването. Макар че основната му мисия продължава малко повече от две години, той може да остане в действие и след това – марсоходът „Curiosity“ все още се движи девет години след планирания двугодишен престой.
по БГНЕС
