По средата на четирите почивни дни около Великден, – време, в което учебните заведения не работят, много родители се чудят как да запълнят свободното време на децата си. Вместо да гледат телевизия или смартфони, по-добре просто поиграйте с тях. Играта с децата е чудесен начин да заздравите връзката между вас. Членовете на семейството, които играят заедно, могат да общуват по по-качествен начин, да се наслаждават на компанията си и да постигат емоционален диалог, съветва Д-р Сузи Каган – основател и главен изпълнителен директор на Play Psychotherapy School, Тел Авив, и международен лектор в областта на терапията чрез играчки. И въпреки че играта с децата звучи като азбучна истина, не всички родители играят с децата си. Проучване, проведено от Disney Israel сред около 500 родители на деца на възраст 0-12 години, показва, че 95 от тях са съгласни, че играта с децата допринася за тяхното развитие, но само 33% от родителите прекарват време в игра с наследниците си. Средното време за игра между родители и деца е само около 45 минути на ден сред тези до пет години; а при по-големите деца времето за игра спада едва до около два часа седмично. Липсата на време у родителите не позволява дори по време на локдауни около 43% от анкетираните родители да поиграят с децата си.
Защо е толкова важно да намирате време за игри?
Възрастните естествено се изразяват с думи, но децата се изразяват най-добре чрез игра. Играчките, които избират, имат значение, както и естеството на тяхната игра. Има различни видове игри: например, когато децата играят игри с въображение, се случват прекрасни неща. Детето предава идеи от вътрешния си свят, от преживявания, собствени творения, изобретения и игра. За родителя това е прекрасна възможност да уважи мисленето и въображението на детето и да надникне в неговия вътрешен свят. Игрите също играят значителна роля в развитието на умения. Например, повечето игри за „преструване“ (например: ще работя като мама, или ще карам кола като татко) са имитации на реалността. Преструването е начинът за изразяване на самосъзнание и развитие на чувство за хумор и забавление. Ето защо не трябва да бъдете толкова сериозни, когато играете на „преструване“. Сътрудничете, бъдете забавни, интересувайте се, насърчавайте техния избор. Избраните от тях играчки показват как изследват света и експериментират, а родителят трябва да им помага. Доналд Уиникот, британски психоаналитик, заявява, че способността на детето да се концентрира по време на игри предвещава началото на способността да се концентрира върху мислите – важен етап от развитието. Познанието се показва, когато децата играят настолни игри, които родителите също намират за лесни за използване. Настолните игри пък показват на децата как да играят по правила, как да чакат своя ред, и как да се справят, когато загубят, – което е толкова трудно за децата. Родителите често водят децата си в паркове, освен ако не е много студено и дъждовно, но там децата обикновено са разделени от родителите си. Затова времето за игри у дома трябва да бъде балансирано с това в парковете, за да продължи изграждането на връзка между родителите и децата. По време на настолни игри, творческа игра или игра в парка родителите трябва да слушат вътрешния свят на детето си без критика или преценка. Времето за игра пък трябва да бъде ползвано, за да се похвали детето за неговите способности и таланти. Играйте често с малките си деца, тъй като в даден момент те няма да искат да играят с вас, а да бъдат с приятелите си, съветва още д-р Каган.
по БГНЕС
