България заема пето място с най-висока инфлация от всички държави-членки на Европейския съюз. У нас равнището ѝ е 14,4 на сто през април спрямо април 2021 година, докато средните европейски нива са 8,1 на сто – това се посочва в анализ на КНСБ по повод антикризисните мерки на управляващите. Акцентът трябва да бъде върху нов ръст на минималната заплата и доходите на хората, категорични са синдикалистите. Според синдикалния анализ преди нас по равнище на инфлацията са само четири държави в Европейския съюз – Латвия, Чехия, Литва и Естония. Освен това България заема водеща позиция за ръст на цените при хранителните стоки с 21%, пред нас е само Литва с 22,1%. За сравнение във Франция този ръст е 4,3%, а средно за ЕС-27 е от 8,9%. Според данните на НСИ и Евростат обаче хармонизираната инфлация в България (индексът HICP според общите европейски стандарти) за април нараства с 12,1% на годишна база при повишение в ЕС с 8,1 на сто.
Хармонизираната инфлация в нашата страна действително е петата най-висока в рамите на ЕС, но хармонизираните инфлации в още четири страни-членки (Румъния с инфлация от 11,7% през април, Полша с 11,4%, Нидерландия с 11,2% и Словакия с 10,9%) е близка до тази в България. От КНСБ посочват, че темата за минималната работна заплата отсъства въобще от пакета мерки. Според синдиката еднократното й увеличение на 710 лева от 1-и април е крайно недостатъчно и този ръст вече бе напълно обезценен от галопиращата инфлация. От синдиката настояват за 760 лева най-ниско възнаграждение, както и да има ръст от минимум 15% на заплатите в бюджетните сектори, а за агенциите работещи „на терен“ той да бъде малко повече, с оглед тежката работа и чувствителното изоставане на средните възнаграждения в тях. Други искания на КНСБ са въвеждане на необлагаем минимум колкото минималната заплата и нова подкрепа за домакинствата заради очакваните нови цени на ток, парно, топла и студена вода.
