По данни на СЗО 70% от отклоненията в здравето са психосоматични. Стресът провокира заболявания като хипертония, исхемична болест, язви, астма. Само че у нас като че ли стресът, пристъпите на тревожност, депресията – са състояния, присъщи на другите, „глезотии“, неща, за които не бива да се говори или които „се лекуват“ с алкохол, витамини или разходки сред природата. Последните две пандемични години като че ли открехнаха възможността да говорим по-открито за проблемите, свързани с психичното здраве, които дълги години са били пренебрегвани или смитани под килима. А депресивните модели се усвояват и предават от родители на деца не генетично, а поведенчески, т.е. ако родителят си обърне внимание и се погрижи за себе си, може да прекъсне тази верига, смята Силвия Куманова. Тя е част от компания, която изследва отражението на стреса по време на пандемията, част от световно изследване, в което България се е включила с над 750 души, участвали в анкетата.
Компанията работи и върху създаването на Test my srtress – инструмент, който спомага разпознаването на предклинични състояния, свързани със способността за реакция на тялото при стрес. Защото, когато говорим за психично здраве, липсват решения от типа „едно решение за всички“. Случаите са различни и по различен начин реагираме на всекидневния стресов товар. Подобни инструменти дават възможност достиженията на фундаменталната наука за стреса да бъде преведени в практически умения да се справяме с трудностите, да имаме по-добро качество на живот и да не стигаме до крайни състояния на ментално изтощение и прегаряне.
