Ще мине много, много време, преди да видим друг композитор и изпълнител като Елтън Джон. Британският пианист и вокалист, създал част от най-запомнящата се музика в историята на поп рока, песни, вплели се в колективната ДНК на човечеството, приключва над 50-годишната си кариера с прощално турне. Песните му са както наглед доста обикновени, като четирите акорда на „Crocodile Rock“, така и поразително сложни като 11-минутния опус „Funeral For A Friend/Love Lies Bleeding“. Но сега, когато кариерата му почти приключва, надявам се няма да възразите да кажа колко прекрасно бе да се радваме на Елтън Джон по радиостанциите и в слушалките си още от края на 60-те години на миналия век, пише авторът на материала на Асошиейтед прес Уейн Пари. Артистът, роден преди 75 години като Реджиналд Кенет Дуайт, започна финалната част от северноамериканското си прощално турне в петък вечер в Ситизънс Банк парк във Филаделфия. И в тази вечер той усети любовта на публиката. „Америка ме направи прочут и няма да мога да се отблагодаря напълно на тази страна“, каза той на публиката. „Благодаря за лоялността, за любовта, за нежността, която ми показахте“. Елтън Джон е продал повече от 300 милиона записа по света, изнесъл е над 4000 концерта в 80 страни, записал е някои от най-продаваните сингли за всички времена. Преработката му от 1997 г. на „Candle In The Wind“ в памет на принцеса Даяна е с над 33 милиона продадени екземпляра. Сър Елтън (той получи званието през 1998 г.) е постигнал над 70 хита в топ 40, девет негови песни са били на върха на класациите, седем албума са били номер едно в чартовете в периода 1972 г. – 1975 г., отстъпвайки единствено на „Бийтълс“. Носител е на пет награди „Грами“, на награда „Тони“ за „Аида“. Неговата „Can You Feel The Love Tonight“ от филма „Цар Лъв“ пеят и слушат милиони деца по света и ще забавлява и бъдещите поколения малчугани. Вече са минало дръзките му костюми и екстравагантни очила от началото на 70-те години – той се е обличал като Патока Доналд, Статуята на свободата, Мини Маус. На сцената във Филаделфия той се появи в бял смокинг с черни ревери, с блестящи розови очила и пристъпваше някак колебливо към бляскавото си черно пиано, за да открие с веднага разпознатите първи акорди на „Bennie And The Jets“.
Последва изпълнение на „Philadelphia Freedom“, която той посвети на публиката на града – „един от най-страхотните градове, в които някога съм свирил“. Това бе неговият 52-и концерт във Филаделфия, известен като Града на братската любов. По време на концерта Джон редуваше хитовете си в палитрата от музикални стилове и жанрове. Госпълът, повлиял силно ранните му творби, присъства в изпълненията на „Border Song“ и „Take Me To The Pilot“. Изпълнителят демонстрира мощните си балади с „Don’t Let The Sun Go Down On Me“ и „Someone Saved My Life Tonight“. А когато дългогодишният му китарист Дейви Джонстън се появи с V-образна китара, дойде време за рок с най-ярката рок песен на Джон „Saturday Night’s Alright For Fighting“ и с дръзкия химн „The Bitch Is Back“ – Елтън до мозъка на костите. Елтън Джон се въздържаше от прочутия си фалцет – предстоят му още сто концерта от световното прощално турне, което е цяла година и той с времето се е научил да пази гласа си, без да жертва стила и автентичността си.
Публиката обаче с радост добавяше фалцета вместо него, всички пееха в хор „ла-ла-ла“ на „Crocodile Rock“. Звездата избегна сърцераздирателни парчета като „Sorry Seems To Be The Hardest Word“ и разтърсващата „The Last Song“ за сбогуването между баща и син, умиращ от СПИН, в полза на приповдигнатото, празнично настроение. Преди заключителното изпълнение на „Goodbye Yellow Brick Road“, Елтън се доближи до финала на прощалното си турне с думите: „Наистина очаквам с нетърпение да прекарам остатъка от живота си с децата и съпруга си. Грижете се за себе си. Обичайте се“. Съвършен шоумен до самия край на спектакъла, Елтън завърши изпълнението на песента и бе издигнат към небето от хидравличен асансьор към отвор в тухлена стена над сцената, който го погълна и се затвори. Елтън Джон скоро ще слезе от сцената, но слава Богу, че музиката му живее.
снимка Telegraph
