Египетската газова промишленост показа редица осезаеми успехи през последните години, коментират енергийните експерти. Едно от значимите постижения е увеличението на добива на природен газ 1,5 пъти (от 42 млрд. куб. м през 2016 г., на 62 млрд. куб. м през 2020 г.). Заедно с вноса на този продукт за последваща препродажба, ръстът на производството допринесе за увеличаване на експортния потенциал на страната, а обемът на доставките на втечнен природен газ (LNG) за чуждестранни контрагенти достигна 8,9 милиарда кубични метра в края на 2021 г. През 2022 г. се наблюдава тенденция за нарастване на този показател. Резултатът беше увеличение на приходите от износ на енергия (към края на 2021 г. общият обем на приходите на египетските компании от продажбата на природен газ, включително LNG, достигна 3,9 милиарда долара в сравнение с 456 милиона долара през 2020 г.) и драстично увеличение на интереса към сътрудничество с Египет. Безспорно успехът на страната в тези сфери се дължи на няколко фактора:
– Разработването на находища на природен газ в източното Средиземноморие беше определящо събитие, което доведе до укрепване на потенциала на Египет. Те включват, на първо място, находището Zohr, полето Atoll, собственост на Арабската република (Eni и British Petroleum обявиха откриването на съвместната компания още през 2015 г.), находището в района на Западен Нил, и също така управлявано от израелски и американски „Левиатан“. В момента до 40% от общия добив на природен газ в Египет идва от гореспоменатото находище Zohr.
– Усилията на египетското правителство са насочени към стимулиране на чуждестранните инвестиции. Те включват модернизацията на вътрешното законодателство и последователна работа на политическото ръководство за постигане на споразумения за привличане на инвестиции.
Египет, също така, в последните години разработи няколко огромни проекта:
— находището Zohr. Според египетските медии обемът на инвестициите в периода от 2015 до 2019 г. достигна 10,6 милиарда щатски долара. Няма надеждна информация за инвеститорите, но може да се предположи, че значителна част от разходите, свързани с разработването на находището, са поети от компаниите собственици на Eni, Rosneft, British Petroleum, Mubdala Petroleum. Отделни източници сочат, че най-големият инвеститор е италианската Eni.
— разработване на полето Атол. Счита се, че обемът на инвестициите в развитието на находището към 2019 г. е достигнал 3 милиарда щатски долара, като British Petroleum вероятно е най-големият инвеститор.
— създаване на инфраструктура за производство на природен газ в Средиземно море близо до Александрия (газовият проект в делтата на Западен Нил, включително находищата Raven, Giza, Libra, Fayom и други). Обемът на инвестициите възлиза на 9 милиарда щатски долара, макар за точната сума все още да се водят спорове. Основни инвеститори там са British Petroleum (притежава дял от 82,75%) и Wintershall Dea (17,25%). След завършване на изграждането на инфраструктурата и пускането в експлоатация на всички находища обемът на оползотворяемия природен газ надхвърля 13 милиарда кубически метра годишно, което се равнява на 20% от общото производство в страната.
– Усилията на египетското правителство са насочени към задълбочаване на сътрудничеството със съседните страни, за да се използва ресурсният потенциал на Източното Средиземноморие и да се осигури износ чрез египетската инфраструктура. През януари 2020 г. по инициатива на Кайро беше създадена международна организация за координиране на регионалното секторно сътрудничество – Източносредиземноморският газов форум, състоящ се от осем държави: Египет, Гърция, Израел, Йордания, Италия, Кипър, Франция и Палестина.
Практическият резултат от тези усилия е вносът на природен газ от Израел в Египет от 2020 г., което значително допринася за укрепване на експортния потенциал на Арабската република. Няма надеждни данни за обема на вноса, но някои медии посочват, че около ¼ от добива в Израел е доставен в Египет в началото на 2022 г. (вероятно става въпрос за 3 милиарда кубически метра газ годишно). Според египетските медии сделката между двете държави включва доставка на 85 милиарда кубически метра природен газ през следващите 15 години. Ако тези цели бъдат постигнати, обемът на доставките може да надхвърли 5 милиарда кубически метра на година. Съществуващата инфраструктура – двата газопровода Al Arish-Ashkelon pipeline (по-голямата част от маршрута минава под водите на Средиземно море) и Arab Gas Pipeline (преминава през територията на Йордания), заедно могат да предоставят техническа възможност за увеличаване доставки до 11 млрд. куб.м. годишно (съответно 7 и 4 милиарда кубически метра годишно). Ако информацията за обема на вноса е вярна, има основания да се твърди, че израелските доставки оказват значително влияние върху експортния потенциал на Египет.
– Стабилната военно-политическа обстановка на територията на Египет, което е особено важно в сравнение с някои други африкански държави, създава глобален интерес към природния газ като безопасен, удобен и оптимален енергиен източник.
Оптимизмът относно газовия потенциал на Египет се подхранва от силния ръст на производството през последните няколко години. Милиарди инвестиции в развитието на инфраструктурата, свързана с разработването на находища на природен газ, показват доверие от страна на независими чуждестранни инвеститори в потенциала на тези находища. Заедно с вече стартиралото сътрудничество между египетски и израелски предприятия за транспортиране на енергоносители с цел последващ реекспорт, тези фактори дават основание за оптимистични прогнози за развитието на индустрията в краткосрочен план (до 2025 г.).
От особено значение е и фактът, че Египет е успял да привлече огромни чуждестранни инвеститори, които са решили да вложат средствата си в страната. Общият капацитет на съществуващата инфраструктура може значително да увеличи обемите на износа, в зависимост от наличието на суровини.
Предпоставките, които могат да възпрепятстват развитието на експортния потенциал на Египет, са няколко. Първата от тях касае възможността за изчерпване на залежите, в сравнение с държави като Саудитска Арабия, Алжир, Нигерия. Втората касае разширяването на експлоатационните полета за извличане на газа във все по-дълбоките райони на Средиземно море, което пък увеличава разхода за добива му. На следващо място е високата зависимост от чуждестранни компании, които финансират инфраструктурните проекти, но и в технологичен аспект (по-голямата част от работата по разработването на находищата се осъществява от чуждестранни подизпълнители). Високите темпове на растеж на вътрешното потребление на енергия (според различни източници от 3,5 до 4% годишно в периода от 2013 до 2019 г.), което се компенсира главно от разширяването на използването на природен газ, изисква изключително предпазлив подход от страна на инвеститорите и бъдещите контрагенти на Египет.
Сегашната ситуация, както и прогнозите за експортния потенциал на Египет на пазара на природен газ до голяма степен са свързани с надежди за укрепване на страната като регионален реекспортен център. Сътрудничеството, което започна в Израел, се дължи основно на съществуващата инфраструктура под формата на два газопровода. Разработването на нови проекти за изграждане на транспортна инфраструктура между държавите от Източното Средиземноморие включва привличането на мащабни финансови разходи в обеми, които са много значими за Египет, Израел, Гърция и Кипър. Въпреки усилията на Кайро, на настоящия етап не е възможно да се привлекат чуждестранни инвестиции за изпълнението на междудържавни проекти, което поставя под съмнение възможността за практическо сътрудничество между Египет и други страни от региона освен Израел.
Инфраструктурните възможности на Египет и Израел и сътрудничеството между тях, инвестициите в разработването на находищата, създадоха възможности за осигуряване на износ на природен газ от Арабската република. Редица обстоятелства косвено сочат достатъчния ресурсен потенциал на Египет, за да продължи да поддържа производството на същото ниво; виждат се и възможности за значително намаляване на темпа на растеж на вътрешното потребление през следващите няколко години.
Въпреки това, тенденцията към нарастване на значението на чуждестранните инвеститори и технологии, както и развитието на собствения ресурсен потенциал на инвеститорите увеличава зависимостта на страната от чуждестранни партньори, което може да повлияе негативно на икономическата възвръщаемост от реализирането на Египет от неговия енергиен потенциал.
по БГНЕС
