Кучетата също страдат от деменция. Но често е трудно да се забележи. Изследване, публикувано тази седмица, показва колко често срещано е то, особено при кучетата на възраст над 10 години.Ето някои поведенчески промени, за които трябва да внимавате при възрастното си куче, и кога трябва да се консултирате с ветеринарния си лекар. Представя ги „Сайънс Алерт“.
Какво представлява кучешката деменция?
Кучешката деменция, или когнитивната дисфункция при кучетата, е подобна на болестта на Алцхаймер при хората – прогресивно мозъчно заболяване, което протича с поведенчески, когнитивни и други промени. Обикновено се наблюдава при кучета над осемгодишна възраст, но може да се появи и при такива на шестгодишна възраст.
Има ли моето куче деменция?
Кучетата с деменция често могат да се изгубят в собствения си двор или дом. Те могат да се заклещят зад мебели или в ъглите на стаята, защото забравят, че имат задна скорост. Взаимодействието на кучетата с хората и другите домашни любимци може да се промени. Те могат да търсят по-малко или повече обич от стопаните си, отколкото преди, или да започнат да се сърдят на другото куче в дома, където преди са били щастливи съквартиранти. Те дори могат да забравят лица, които са познавали през целия си живот. Освен това те са склонни да спят повече през деня и да стават повече през нощта. Може да се движат, да хленчат или да лаят, привидно без цел. Утехата често не ги успокоява. Понякога грижата за куче в напреднала възраст с деменция е като да имате отново кученце, тъй като те могат да започнат да ходят до тоалетна вкъщи, въпреки че са обучени да правят това навън. Също така им става трудно да си спомнят някои от онези основни поведения, които са познавали през целия си живот, и още по-трудно да научат нови. Общото ниво на активност също може да се промени, като се започне от това да се разхождат по цял ден без прекъсване и се стигне до това едва да станат от леглото. Накрая, може да забележите и повишено ниво на тревожност. Кучето ви може да не се справя повече с това да остава само, да ви следва от стая в стая или да се плаши лесно от неща, които преди не са го притеснявали.
Мисля, че кучето ми има деменция, какво да правя сега?
Има някои лекарства, които могат да помогнат за намаляване на признаците на кучешкото слабоумие, за да се подобри качеството на живот и да се улеснят малко грижите за него. Така че, ако смятате, че кучето ви е засегнато, консултирайте се с вашия ветеринарен лекар. За съжаление, няма лечение. Последното проучване показва, че упражненията могат да бъдат ключът.
Какво установи последното проучване?
В публикуваното днес американско изследване са събрани данни от над 15 000 кучета в рамките на проекта „Dog Aging Project“. Изследователите са помолили собствениците на домашни кучета да попълнят две анкети. В едното от тях се пита за кучетата, тяхното здравословно състояние и физическа активност. Второто оценява когнитивните функции на кучетата. Смята се, че около 1,4% от кучетата имат кучешка когнитивна дисфункция. При кучетата на възраст над 10 години всяка допълнителна година живот увеличава риска от развитие на деменция с повече от 50 процента. При по-малко активните кучета вероятността от деменция е почти 6,5 пъти по-голяма, отколкото при много активните. Макар че това може да предполага, че редовните физически упражнения могат да предпазят кучетата от деменция, не можем да бъдем сигурни от този тип проучване. Кучетата с деменция или с ранни признаци на деменция може да са по-малко склонни към физически упражнения. Знаем обаче, че упражненията могат да намалят риска от деменция при хората. Така че разхождането на кучетата ни може да помогне на тях и на нас да намалим риска от деменция.
по БГНЕС
