„Балкантон“ – музикалният гигант на България, срещнал редовите граждани с гласовете на нашите и световните звезди, при това в многомилионни тиражи …
Началото
Историята на „Балкантон“ започва в началото на 50-те години на 20-ти век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании „Симонавия“ и „Лифа рекорд“ с държавното предприятие за грамофонни плочи „Радиопром“. Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа – от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар. Официалното откриване на сградата на „Балкантон“ е на 4 февруари 1952-а, като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица „Хайдушка поляна“ в София като само записите се правят навън – в Студио 1 на БНР и в зала „България“. За определени случаи е използвана подвижна звукозаписна станция, наречена Tonwagen. Първата записана по този нетрадиционен начин песен е „Лудо младо сън засънило“ в изпълнение на Магда Панайотова и Петър Чернев, а записите се осъществяват в читалище близо до Руски паметник в столицата. В началото се работи със стари апарати и се произвеждат само плочи на 78 оборота, но през 1958 г. от Дания е внесена нова модерна апаратура „Ortofon“ и започва производството на първите български дългосвирещи плочи, първоначално на 33⅓ оборота, а по-късно и на 45 об/мин. В средата на 70-те години „Балкантон“ разширява дейността си, като за целта е построен нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда. Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя. За да отговори на тогавашните потребителски нагласи през 1982 г. „Балкантон“ се сдобива с първата у нас линия за производство на аудио касети. Търсенето е много голямо, затова и на касети се издава разнообразна музика, включително и продукция, неиздавана на грамофонни плочи. Десет години по-късно в предприятието се появява и една от първите линии за производство на компактдискове. От нея излизат основно записи на български опери, църковно пеене и народна музика. Най-дълго управлявалият генерален директор е композиторът Александър Йосифов. По времето, в което той управлява между 1968 г. и 1986 г., „Балкантон“ непрекъснато обновява звукозаписната си техника, като следва модерните, тогава тенденции в звукозапсината индустрия. С този подход компанията достига до 5 място в света по качество на записа на магнетофонната лента. Факт, потвърден през 1972 г. от фpeнcĸaтa организация Académie Charles-Cros, която оценява с 9 от 10 точки интepпpeтaциятa на записа, и с 8 от 10 – тexничecĸoтo му нивo.
Раждането на една грамофонна плоча
Затвореният работен процес позволява времето за издаване на една грамофонна плоча да бъде сведено до минимум, ето защо под един покрив са събрани студио, галваничен цех за матриците, пресов цех, който в началото работи с полуавтоматични преси, а впоследствие заменени с напълно автоматизирани преси-роботи, печатница за пликовете и обложките и опаковъчен цех. Повечето от любимите на поколения българи песни водят началото си от легендарното студио „Балкантон“, през което са минали почти всички известни изпълнители по онова време. На това свещено за българските меломани място, музиката се е записвала върху магнитни ленти и се смесвала, за да се достигне до ключовия момент – студио „механичен запис“ – където звукозаписът се качва върху т. н. „фолио“, което представлява лаков диск, набраздяван от записваща игла. В последствие фолиото се посребрява и от него се създава първата матрица или „майка“. Майката служи единствено, за да „роди“ така наречените „синове“, от които вече се пресоват бъдещите грамофонни плочи. Тя пък отива на съхранение във фонотеката за матрици.
В „Балкантон“ се държало на качеството, затова технолог постоянно е следял за състоянието на матриците, за да не се допусне брак до пазара. Отделно на всеки 100 плочи се прослушвала по една. В началото тази дейност се изпълнявала от 4 човека, през чиито уши ежедневно са минавали огромен брой плочи. В последствие самите пресьори поемат задължението да преслушват, произведените от тях артикули и да ги изпращат, в цех „опаковка“. Интересен е процесът и по направата на обложките за плочите. В началото те се изработвали ръчно. До 1958 г., когато е издадена последната шеллакова плоча в България, на певеца Димитър Йосифов, те се шиели на машина. През 60-те години обложките започват да се лепят, но всичко все още се е правило на ръка. Едва в средата на 70-те години в предприятието са въведени щанца, биговачна машина, лепачка и процесът се е автоматизирал изцяло.
Винилът за плочите се доставя от фабрики в Югославия, Полша и Чехословакия.
Пристига на гранули или прах и със сажди се оцветява в черен цвят. Причината е, че статиката при слушане е минимална когато плочата е черна. В ограничен тираж, предимно за колектива на „Балкантон“ са издавани и плочи в различни други цветове, които днес представляват голям интерес за колекционерите. Два интересни примера са синята и червената плочи, посветени съответно на юбилеите на футболните клубове Левски и ЦСКА.
„Балкантон“ и разпространителската мрежа
На вътрешния пазар готовата продукция се разпространява чрез мрежата на Книгоразпространение. За да се определи коя плоча в какъв тираж да бъде издадена на всеки три месеца в определен град се състои среща между представители на „Балкантон“ и търговци от разпространителската мрежа от всеки окръг на страната. Там се обсъжда какъв брой от плануваните за издаване нови плочи да бъде произведен. Впоследствие плочите, към които има проявено търсене, се преиздават в допълнителни тиражи.
„Балкантон“ и „Златният орфей“
Интересен епизод от работата на „Балкантон“ е процесът по издаване на плочите със записи от фестивала „Златният Орфей“. Като един от реномираните европейски музикални фестивали от миналото, на който присъстват изпълнители от световна величина като Хулио Иглесиас, Мънго Джери, Пако де Лусия и др., „Златният Орфей“ е събитие с голямо значение за българската култура. Ето защо и към записите от него се подхожда с невероятно старание и организираност от страна на служителите на „Балкантон“. За да се осигури навременното излизане на първия тираж с плочи от рециталите отново се прибягва до употребата на Tonwagen-а. Песните се записват на живо. В 23:00 ч., след края на концертите, лентите със записите вече са на аерогара „Бургас“. Товарят се на самолет и незабавно летят за София, където кола на „Балкантон“ чака за да ги откара до комбината. Студио „механичен запис“ е в готовност за работа, прави се фолиото, галванотехниката работи през нощта, правят се матриците и на сутринта в 6:00 ч. първата смяна зарежда пресите. В 10:00 ч. първите 500 плочи са готови и пътуват за Бургас. По-късно същият ден, по време на фестивалната програма, се продава това, което предната вечер посетителите са слушали на живо.
„Балкантон“ и международното положение
През годините звукозаписният комбинат издава редица лицензни заглавия с чуждестранна музика, в това число и на много западни изпълнители. За да се случи това нещо, с помощта на Външнотърговска организация „Хемус“ се водят преговори с чуждестранните издатели на конкретния изпълнител като се договаря издаването на точен брой грамофонни плочи и аудио касети. От съответната държава се поръчва лента със запис на желания албум и прозиводството започва. Следи се стриктно за спазване на договорените бройки, на база които се плащат съответните авторски права. Впоследствие една част от плочите отиват за износ, а друга остава за вътрешния пазар. Друг популярен метод за обогатяване на асортимента е така наречената Десетдневка на грамофонната плоча, практикувана в страните от бившия соцлагер. На всеки две години в определена държава представители на различните звукозаписни компании се събират, за да представят бъдещата си продукция едни на други. По този начин у нас се появяват албуми на певци като Карел Гот например, а творчеството на редица наши изпълнители бива издавано в чужбина.
Годините на прехода
Началото на 90-те години е времето, когато златната ера на „Балкантон“ е към своя край. Променената политическа обстановка в страната се отразява и върху работата на комбината, който е принуден значително да свие производствения си обем. Намалените държавни субсидии за култура и появата на конкуренция в лицето на новопоявилите се частни музикални компании също оказва влияние и в края на краищата се стига до раздържавяването на комбината. Процес, който приключва в края на 2001 г., когато са продадени и последните проценти държавно участие.
В наши дни
Като частно предприятие „Балкантон“ съумява да оцелее в новата пазарна обстановка и днес продължава да се занимава с основната си дейност. В студиото на компанията все така се записва музика, а съвместно с БНР се издават уникални записи на българска класическа музика. Макар и значително съкратен, персоналът в момента е съставен изцяло от професионалисти, представляващи есенцията от някогашния многоброен колектив. Хора, посветили живота си на „Балкантон“ и своята професия. Любопитно е да се отбележи, че в сградата на ул. „Хайдушка поляна“ се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Факт, който превръща същата тази сграда в своеобразен паметник на музикалното ни наследство.
по WebCafe, автор Христо Узунов
