Близо 71% от българите са на мнение, че бежанците у нас трябва да бъдат интегрирани. Това показва проучване на нагласите на българите към мигрантит. Проучването, направено от компания „Блу Пойнт“, включва 800 респонденти на възраст между 18 и 70 години, градско население, направено е в периода 10-22 август. За сравнение – през 2017 г. този процент е бил малко над 20. Кризата в Украйна показа бежанците не като някаква тежест, а като хора, които трябва да се интегрират. За съжаление войната няма да свърши скоро и те трябва да бъдат интегрирани у нас, заяви заместник-генералният директор на Българския червен кръст Надежда Тодоровска. Основните направления на проучването са нагласите на българите към бежанците и дали има промяна в тях, каза Цветелина Димитрова от „БлуПойнт“. По думите й данните показват положителна промяна. Тя отбеляза, че през 2017 г. основна ценност е било на семейството, докато днес към него може да добавим и здравето и добрите приятели. Една трета от интервюираните са посочили съпричастността като основна ценност. Според проучването всеки втори се отнася към бъдещето оптимистично. Процентът на безразличие към бежанците у хората също намалява от 39,4 на сто на 18,6 на сто. 41% са имали досег с бежанци. Данните посочват, че близо 73% са готови детето им да посещава учебно заведение, в което има бежанци. Висок е процентът и на хората, които са готови да имат и съсед бежанец. Малко над половината от интервюираните са с позитивно отношение към бежанците. С 19% са намалели хората, които смятат, че бежанците тежат на икономиката ни, през 2017 г. делът им е бил близо 50 на сто, докато днес той е 31%
Близо 40% от респондентите, смятат, че всеки бежанец, поискал международна закрила, трябва да бъдат приет у нас. Този процент през 2017 г. е бил шест, допълни Цветелина Димитрова. Тя отбеляза, че в сравнение с 2017 година има много по-добра среда за развитие на бежанците. Изследването посочва, че като позитиви от приема на бежанците хората отбелязват наличието на работна квалифицирана ръка и развитието на чувство за съпричастност. „Преди 2013 година имахме около 1000 бежанци на година и тогава проблеми нямаше. След 2013 година, когато бежанският поток се увеличи, се създаде една негативна нагласа към бежанците. Това беше използвано и от политици, за да бъдат извлечени позитиви. Започна използването на език на омразата. Сега приемаме украинските бежанци по-лесно, защото те са по-близки до нас, но и политическото говорене е различно“, каза Тодоровска. По думите й България трябва да покаже, че е пълноправен и достоен член на Европейския съюз. Според нея има успех в опита да се промени негативната нагласа към бежанците. Проучването е част от проекта „Да опознаем другия“, който е насочен към граждани на трети страни, които пребивават законно в Република България, включително лица, търсещи и получили международна закрила, както и към приемащото общество.
