„Кралица Елизабет II ще бъде запомнена от своите поданици с едно търпеливо благородство, с желанието, не винаги успешно, да осигури престижа и щастието на своите народ и деца. Тя ще бъде запомнена и с това, че символично, във времена на най-силни съмнения относно историческия смисъл на монархията, успя благополучно да я преведе през всякакви изпитания и да остави една любов“. Това заяви проф. Андрей Пантев, познавач на британската история, изследовател на Английската буржоазна революция. Той подчерта, че личността има значение за развитието на една институция и при едно друго персонифициране на монархията тя би имала друга съдба. Проф. Пантев припомни, че не се е очаквало Елизабет да стане кралица. Тази възможност се появява много по-късно през 1936 г., когато Едуард абдикира в полза на нейния баща Джордж VI, предпочитайки брак с мис Симпсън пред короната. „Провидението връчи на кралица Елизабет една неочаквана съдба. Не се очакваше тя да се възкачи на трона. Това до голяма степен също стресна, мобилизира семейството ѝ и повечето институции във Великобритания да държат за запазването на този гръбнак. Не всички са сигурни колко сполучлив избор на генетиката е новият крал, но във външно отношение, в процедурно отношение, в церемониално отношение ще се запази тази традиция, защото това е една от силните черти на британската монархия, която, за да се запази, трябва да отстъпи. Тук има едно равновесие между твърдостта на традицията и иновациите на новите изисквания на политическия, стопанския и културния живот на тази необикновена страна“, заяви проф. Пантев.
Той отбеляза, че англичаните не страдат от това, че страната им е монархия. „Монархията е вече символ на старомодност, на закостенялост, на външни прояви. Но това е мъдростта да отстъпиш, за да оцелееш, да отстъпиш и да имаш значение. Един монарх няма право да има политическо мнение. Уелският принц може, но кралят не може. Това е желязната историческа традиция от времето на Кромуел, когато кралят може да има силата да приведе в действие определени политически решения, но тези решения не ги взима той“, посочи проф. Пантев. Историкът направи паралел с периода на Гражданската война в Англия през XVII век, който е изучавал. „Когато командващият парламентарната армия лорд Манчестър казва „100 пъти да победим краля, той пак ще си остане крал“, това е свидетелство за една безсмъртна традиция за вярност. Не всички крале са били мъдри или храбри, но идеята, че са обединяващ, дори потискащ собственото си его фактор, в името на една институция, която отдавна е станала традиция, си струва саможертвата да си част от една такава традиционна и в същото време иноваторска държава“, заяви проф. Пантев.
по БГНЕС
