Представете си едно гигантско махало, което се люлее бавно, насам-натам. Залюлява се в едната посока и Русия гледа на запад към Европа, а страната вижда себе си като неотменна част от европейската цивилизация. Друг път махалото се люлее в обратна посока и Русия гледа на изток. Нейните управници заклеймяват западната цивилизация, западните ценности и заявяват, че бъдещето на Русия е в Азия. С Владимир Путин начело руското махало твърдо се е люшнало на изток. Това едва ли е изненадващо: решението му да нахлуе в Украйна превърна Русия в парий за Запада, а страната му бе засегната от западни санкции. Президентът на САЩ Джо Байдън нарече Путин „диктатор-убиец“; министър-председателят на Обединеното кралство Лиз Тръс по-рано го нарече „отчаян измамник“. Китайският президент обаче използва съвсем различен език. „Мой скъп стар приятел!“ – възкликва Си Дзинпин, когато двамата лидери се срещнаха в кулоарите на регионална среща на върха в Самарканд, Узбекистан. От своя страна президентът Путин похвали „приятелството между Китай и Русия“ и тяхното „стратегическо всеобхватно партньорство“. Двамата лидери споделят сходни възгледи за света. И двамата пропагандират идеята за алтернативен световен ред: „многополюсен свят“, в който техните държави действат като противовес на Запада, по-специално на Съединените щати. И така, дали става въпрос за „най-добри приятели завинаги“/“BFF“/?
Не съвсем. Първо, в глобалната политика рядко съществуват „BFF“. И второ, това са все по-неравностойни отношения. Нахлуването на Путин в Украйна, което не премина по план, отслаби Русия. Кремъл признава, че руската армия е понесла „значителни загуби“, а западните санкции оказват силен натиск върху икономиката. В отношенията между Русия и Китай все повече се усеща, че Русия е „младшият” партньор. По време на срещата им Путин призна, че Китай има „въпроси и опасения“ относно ситуацията в Украйна. Това беше неочаквано признание от страна на Кремъл, че т.нар. специална военна операция на Русия предизвиква известно безпокойство в Пекин. След като изгори мостовете със Запада и предизвика енергийна война с Европа, Путин се опитва да се насочи на изток (не че има голям избор). Той се надява да преориентира руската икономика и да намери нови пазари за руските нефт и газ. Това е доста голямо предизвикателство. „Надеждата е, че този завой ще проработи и ще донесе надеждни дивиденти за Русия. Но аз не виждам как това ще се е случи“, смята Сергей Радченко, професор в департамента за напреднали международни изследвания на „Джон Хопкинс“. „Това, от което Русия се нуждае, в крайна сметка е на Запад: неговите технологии, неговите пазари. Русия се нуждае от западни технологии, за да разработва нефтени и газови находища на брега, и има голяма въпросителна дали Москва ще може да направи това без подкрепата на Запада. Много е трудно да се промени посоката на газовите потоци. Съветският съюз и Русия прекараха десетилетия в изграждане на мрежи от газопроводи към Европа и именно там се намира физическата инфраструктура. Много е трудно да се преориентират руските енергийни пазари към Азия“, казва Радченко. Срещата на върха, на която присъстват Путин и Си, е среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Наред с Русия и Китай в нея членуват четири централноазиатски държави – Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, както и Индия и Пакистан. За президента Путин събитието е възможност да покаже, че въпреки международните санкции и опитите на Запада да изолира Русия заради нахлуването в Украйна, Москва все още има силни приятели. „Русия обича да изтъква, че изолацията ѝ от Запада е само на Запад и че светът е многополюсен“, отбелязва професор Радченко. „Но това, което е интересно в случая е, че целият баланс на силите в ШОС и в Централна Азия се променя и се отдалечава от Русия. Путин е в Самарканд в момент, в който руският лидер е в разгара на война, която губи. В същото време за първи път държавите в Централна Азия провеждат собствена политика. Това се забелязва най-вече при Казахстан, който е много настойчив и напорист в отношенията си с Русия. След като Русия нахлу в Украйна, Казахстан не оказва подкрепата, на каквато се надяваше Путин. Налице са интересни промени в баланса на силите“. Тъй като Кремъл популяризира своя завой на изток, си струва да си припомним един ключов момент за Русия. Тази държава – най-голямата в света – се простира на два континента – Европа и Азия. Вместо да спира махалото, за Русия е по-удачно да го остави да се люлее, защото е стратегически по-разумно страната да гледа и в двете посоки.
по БГНЕС, снимка DW, автор Стив Розенберг, Би Би Си
