Много повече от големи и потенциално опасни „камъчета“, астероидите представляват разнообразни геоложки светове, които разказват историята на произхода на Слънчевата система. Въпреки това те са почти непознати. За да изследва тази „тера инкогнита“ (непозната земя), по пътя на посестримата си ДАРТ на НАСА по-късно ще поеме европейската сонда „Хера“. В понеделник вечерта мисията ДАРТ на американската космическа агенция ще се опита да отклони траекторията на астероид, като се сблъска с Диморфос (Диморф) – малка „луна“, която обикаля около по-големия астероид Дидимос (Дидим), намиращ се на 11 милиона километра от Земята. Този амбициозен експеримент има за цел да провери дали човечеството е способно по своя воля да промени траекторията на астероид, който би застрашили нашата планета. „Подобна система от два астероида е идеална тестова площадка за експеримент за планетарна защита, но също така се явява нова среда“, казва Иън Карнели, ръководител на мисията „Хера“ на Европейската космическа агенция (ЕКА). Наречена Хера в чест на гръцката богиня на брака, европейската сонда трябва да излети през октомври 2024 г. и да стигне до Диморфос през 2026 г. Целта е завръщане на „местопрестъплението“, за да бъдат оценени последствията от мисията на сондата-камикадзе ДАРТ. По този начин тестът за отклонение ще бъде изцяло документиран, благодарение на информацията, събрана от инструментите на „Хера“ (камери, лазери, устройства за изображения с висока разделителна способност, радар и други). Това ще позволи на експертите по планетарна отбрана надеждно да захранват модели, за да екстраполират сценариите на сблъсък.
Нов свят
„Трябва да познаваме естеството и състава на астероидите, защото в зависимост от структурата на скалата те не представляват една и съща опасност“, каза Бхавия Лал, заместник-директор на НАСА, на Международния конгрес по астронавтика тази седмица в Париж. Учените очакват да бъдат изненадани от резултатите от изследванията. „Защото не знаем почти нищо за тези небесни тела. Това е един нов свят, който ще открием“, по думите на Патрик Мишел, главен изследовател на „Хера“. Според астрофизика астероидите „не са просто скучни камъчета в космоса, а очарователни и сложни геоложки светове, с кратери, басейни, скални полета, изхвърляния на частици.“ Науката обаче изпитва затруднения да разбере тези светове, тъй като на повърхността им гравитацията е много слаба в сравнение с тази на Земята. „Поведението на материята там напълно противоречи на интуицията, не можем да се основаваме на изображения, за да разберем как се държат астероидите. Трябва и да се докоснем до тях“, обяснява Мишел. Ученият дава за пример слабата експлозия, предизвикана близо до повърхността на открития през 1999 г. астероид Рюгу, в резултат на която се образува кратер с дължина 15 метра – много по-голям от предвидения в симулациите. „И въпреки че скалата е трябвало да бъде твърда, при удара повърхността й се е държала като течност, не е ли изненадващо?“, допълва Мишел.
Връщане назад във времето
Двойни системи като Дидимос и неговия спътник Диморфос представляват около 15 процента от известните астероиди и досега не са изследвани. С диаметър 160 метра (колкото Голямата пирамида в Гиза) Диморфос ще бъде и най-малкият астероид, изследван някога. Форма, маса, химичен състав, вътрешна структура, устойчивост на удар, форма на кратера, причинен от ДАРТ – инструментите на „Хера“ трябва да разкрият тайните на Диморфос. Тази нова информация ще помогне на астрофизиците да се върнат назад във времето, тъй като астероидите са отлично средство за проследяване на историята на Слънчевата система“, казва още Патрик Мишел. „Тези малки скалисти тела наистина са запазили в себе си спомена за състава на системата и нейните планети, които са се формирали в резултат на сблъсъци“. „Днес се намираме в епоха, в която всички твърди повърхности на Слънчевата система имат кратери. За да се върнем към първоначалния сценарий, трябва да разберем какво се случва, когато две тела се сблъскат. Не в лабораторни условия, а в реални мащаби благодарение на двойката ДАРТ-„Хера“, надяват се учените.
снимки ека
