Световната икономика ще понесе следващата година по-тежък удар от предварително прогнозирания заради последиците от руската война в Украйна, заяви днес Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В тревожен доклад, озаглавен „Плащайки цената на войната“, базираната в Париж организация отбеляза, че конфликтът е засилил инфлационния натиск, докато разходите за живот и без това са се покачвали бързо. Епидемиите от ковид все още оказват влияние върху световната икономика, а растежът е засегнат и от повишаването на лихвените проценти, тъй като централните банки се борят да овладеят галопиращите цени, заяви ОИСР. „Редица показатели се влошиха, а перспективите за глобалния растеж се помрачиха“, се казва в доклада. През второто тримесечие на тази година световният растеж се забави и данните в много икономики „сега сочат продължителен период на слаб растеж“, заяви ОИСР. Организацията намали прогнозата си за растежа на световната икономика за 2023 г. до 2,2%, което е спад от 2,8% в предишната ѝ оценка през юни.
Рецесията в Германия
Перспективите за почти всички страни от Групата на 20-те най-големи икономики бяха намалени, с изключение на Турция, Индонезия и Великобритания, макар че за последната се предвижда нулев растеж. Растежът в Съединените щати – най-голямата икономика в света, се очаква да се забави до 0,5 % през 2023 г. Прогнозата за растежа на Китай, чиято икономика беше засегната от строгите ковид-ограничения, беше рязко намалена за тази година до 3,2 %, докато за 2023 г. е понижена леко до 4,7 %. Очаква се Германия да навлезе в рецесия следващата година, като най-голямата европейска икономика вече се свива с 0,7 % – спад от 2,4 процентни пункта спрямо предишната прогноза. Икономиката на страната е най-тежко засегнатата в Европа, тъй като разчита до голяма степен на руските доставки на природен газ, които Москва намали значително, предизвиквайки подозрение, че това е в отговор на западните санкции. Еврозоната като цяло ще отбележи слаб ръст от 0,3%, което е рязко понижение от 1,6%. ОИСР запази непроменена прогнозата си за глобалния растеж през 2022 г. на ниво от 3%, след като преди това я понижи. За да подчертае въздействието на руската инвазия в Украйна, ОИСР заяви, че глобалното производство през 2023 г. сега се очаква да бъде с 2,8 трилиона долара по-ниско от предишната оценка преди конфликта през декември 2021 г.
Значителна несигурност
Войната доведе до рязко покачване на цените на енергията и хранителните продукти поради опасения за доставките, тъй като Русия е основен производител на нефт и газ, а Украйна е ключов износител на зърнени култури за страни от целия свят. Инфлацията се покачваше още преди конфликта поради затрудненията в световната верига за доставки, след като страните излязоха от блокирането заради ковид. „Последиците от войната и продължаващото въздействие на епидемиите от Covid-19 в някои части на света намалиха растежа и оказаха допълнителен натиск за повишаване на цените“, заяви ОИСР. „Инфлационният натиск става все по-широкообхватен, като по-високите енергийни, транспортни и други разходи се отразяват на цените“, заяви тя. ОИСР повиши прогнозата си за инфлацията в Г-20 до 8,2% за 2022 г. и 6,6% за следващата година. Правителствата обявиха извънредни мерки, за да помогнат на домакинствата и предприятията да се справят с нарастващите разходи за живот. Но фискалните мерки за компенсиране на енергийните разходи „бяха слабо насочени“, заяви ОИСР. Междувременно централните банки повишиха лихвените проценти – ход, необходим за укротяване на инфлацията, който обаче може да тласне икономиките към рецесия. Затягането на паричната политика е „ключов фактор, който забавя глобалния растеж“, смята ОИСР. Организацията предупреди, че прогнозите за световната икономика са обвити в „значителна несигурност”. По-сериозният недостиг на горива може да намали с още 1,25 процентни пункта икономиката на Европа през 2023 г. и с половин процентен пункт глобалния растеж.
по АФП
