„Моят характер явно е издържан в мажорната гама и това се отпечатва в произведенията. И това очевидно е основното, което влияе на хората“, каза скулпторът Павел Койчев по време на официалното откриване на композицията му „Водна паша“ в Южния парк в София. Според него оптимизмът в творбата му се дължи именно на неговия характер. „Мисля, че животът винаги е бил еднакъв. Човек по принцип е създаден и живее в една враждебна среда, защото всеки ден се бори с много обстоятелства. Оцеляваме – това е оптимизъм“, коментира още той. Посланието на композицията стъпва върху библейския разказ, каза доц. Георги Лозанов, директор на дирекция „ЛИК“ в БТА. „Когато видях за първи път „Водна паша“, си казах, че това е евангелието с хепиенд. Защото духовният пастир повежда своето стадо. То обаче не загубва като Петър вярата и не пада във водата. А продължава да го следва. И вместо хората да сложат духовния пастир, както се случва в библейския разказ, на кръста и да го разпнат, му вярват и продължават да го следват“, коментира той.
„Павел Койчев с качеството на своята творческа автентичност беляза своето време и изрази през себе си, през собственото си творчество, личните и колективни енергии за търсене и постигане на съвременно разбиране за изкуството. „Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев – една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на цялата му дълга биография, на повече от 50 години интензивна практика, на класически открития, на стъпки в еволюцията на личния стил на автора“, каза по време на събитието и проф. Станислав Памукчиев. „София заслужава да има своята постоянна инсталация, съвременно изкуство в градска среда“, коментира и председателят на Комисията по култура и образование в Столичния общински съвет Малина Едрева.
„Водна паша“ представлява нова версия на едноименния проект на Павел Койчев от 2009 г. Композицията се състои от шест фигури – пастир и овце. Фигурите са изработени от месинг и тежат общо над два тона. Главната фигура е висока четири метра и 40 сантиметра. До 2019 г. „Водна паша“ е разположена край село Осиковица. Първоначално тя е създадена предимно от стиропор, а по-късно авторът я покрива със смола. На мен огромното вълнение ми беше преди 13 години, когато го направих на мястото, което съм искал и както съм искал. Тук по-спокойно го приемам. Мисля, че стана. Необичайно ми е, още ми е необичайно. Не мога още напълно да го осъзная, но мисля, че добре се получи. Доволен съм от композирането“, каза още Койчев след церемонията по откриване на композицията в Южен парк и изрази надежда, че „Водна паша“ ще има „щастлив живот“ на новото място.
Столичен общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г. Идеята за поставянето на произведението е подкрепена от обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. Проектът е одобрен от Експертно-художествения съвет към Столична община.
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. Първата му самостоятелна изложба се състои през 1982 г., а 17 години по-късно участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. Участва в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 г. Произведения на Койчев са притежание на Националната художествена галерия (НХГ), на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др. Сред проектите му са „Торен бръмбар“ (1995 г.), „Доли или нещо за клонирането” (1997 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ (2000 г.), „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Градежът“ (2007 г.) и др.
