През октомври се навършват 60 години от Кубинската ракетна криза, смятана от мнозина за най-опасната в историята на човечеството. Съветският съюз е разположил тайно ракети в Куба. САЩ ги откриват по секретни въздушни снимки. Какво трябваше да направи президентът Джон Кенеди, който беше станал президент само две години по-рано и беше наредил неуспешната инвазия в Залива на прасетата година и половина по-рано? Тази добре позната история е разказвана многократно в литературата, киното и монографиите, но тя заслужава различна гледна точка и по-задълбочено осмисляне, тъй като Владимир Путин заплаши Украйна с ядрено оръжие. Преди няколко седмици главнокомандващият на ВСУ предупреди за „пряка заплаха от използване на тактическо ядрено оръжие от руските въоръжени сили“. Генерал Валерий Залужний написа: „Също така не може да се изключи напълно възможността за пряко участие на водещите страни в света в „ограничен“ ядрен конфликт, в който вече пряко се вижда перспективата за Трета световна война. Каква поука можем да извлечем от случилото се преди 60 години? Уебсайтът на библиотеката „Джон Ф. Кенеди“ разполага със стенограми, записи и документи от дебатите в Белия дом по време на кризата. Докато ги чете и слуша, човек се впечатлява от затрогващия и неизменен факт, че тези мъже са си проправяли път през тъмнината, за да спасят света от експлозия. Из стенограма от среща в Белия дом сутринта на 16 октомври, първия ден от тринадесетдневната криза: Държавният секретар Дийн Ръск: „Г-н Президент, събитието, разбира се, е изключително сериозно. Никой от нас не вярваше, че Съветският съюз може да стигне толкова далеч“. Кенеди попита защо руснаците искат да направят това. Генерал Максуел Тейлър предположи, че те са се съмнявали в ядрените си оръжия с голям обсег, затова са разчитали на оръжия с по-малък обсег. Ръск отбелязва, че може би Никита Хрушчов е живял „в страх“ заради американските ядрени оръжия в Турция и е искал и ние да изпитаме същата тревога. Официалните лица на САЩ знаят къде точно са разположени повечето ракети и пускови установки в Куба, но не знаят къде са ядрените бойни глави и дали изобщо са пристигнали. Какво трябва да направят САЩ – да нападнат базите в Куба? Ако е така, трябва ли СССР да бъде предупреден за това? Кенеди: „Да ги предупредим, струва ми се, означава да предупредим всички. И очевидно не мога да изляза и да обявя, че след четири дни ще ги унищожите. След три дни ще кажат, че имат бойни глави. Ако вземем и атакуваме, те ще ги изстрелят. Какво тогава?“ Чува се напрежението в гласовете им. Касетите са достигнали до нас, защото Кенеди тайно е записвал тези разговори – както е записвал много други разговори. Никой не знае защо. Показателно е, че по някаква причина историците не са проявили интерес към този въпрос.
И добре, че го е направил: благодарение на него видяхме как се вземат решения на най-високо ниво, когато залогът е възможно най-висок. Привидните дреболии разкриват цялостното настроение и подход. Когато Джон Кенеди се обажда на британския министър-председател Харолд Макмилан, той предполага, че Съветският съюз може да бъде убеден да изтегли оръжията си, ако бъдат предприети мерки, които да „помогнат на руснаците да запазят лицето си“. И предложи „временно да задържим ракетите си „Тор“ тук, в Англия“. Кенеди обещава, че ще подкрепи идеята. Това беше работата на Запада по разведряването – това беше неговият начин да насърчи конструктивните действия. Ако тя излезеше наяве, Макмилан щеше да се сблъска с политическо възмездие у дома – но той дори не я спомена. Както посочва политологът Греъм Алисън, Кенеди се е фокусирал върху „голямото“ – стратегическите ядрени оръжия. Той не е знаел и не е могъл да знае, че Хрушчов вече е изпратил по-малки тактически ядрени оръжия в Куба под съветско командване на място. Ако вместо морска блокада и креативна дипломация Кенеди беше започнал да бомбардира ракетните площадки, той можеше да предизвика точно това, което се опитваше да предотврати. В крайна сметка, разбира се, Хрушчов оттегли ракетите си. Джон Кенеди призна, че операцията в Залива на прасетата е била грешка, и повтаря обещанието си да не нахлува в Куба. Той също така тайно обеща, че САЩ ще изтеглят ракетите си от Турция. Но историята не свършва дотук. Осем месеца по-късно, през юни 1963 г., Кенеди произнесе реч и призна, че кризата го е убедила да преосмисли цялата Студена война. Говорителят му Тед Соренсен ми сподели години по-късно, че това е била „най-важната“ му работа. Видях по очите му какво искаше да каже – и беше прав. Самата природа на войната се е променила – заявява Кенеди. Не можем да продължим, когато великите сили разполагат с огромни ядрени арсенали в готовност. „Една-единствена ядрена бойна глава има взривна сила, почти десет пъти по-голяма от тази на всички съюзнически военновъздушни сили през Втората световна война“, каза той. Мащабна размяна на ядрени удари може да унищожи целия свят. Да вярваш, че мирът е невъзможен, означава да вярваш, че войната е неизбежна, а ако е така, цялото човечество е обречено. „Това е гледна точка, която не можем да приемем. Никое правителство не може да бъде толкова злодейско, че да лишим хората му от всички добродетели априори. Америка и Съветският съюз са „почти уникални сред световните сили“, тъй като „никога не са воювали помежду си“.
Ако не можем да разрешим всички наши различия, можем поне да се позовем на общите интереси. „Защото в крайна сметка всички ние сме сродни поради факта, че живеем на тази малка планета. Всички дишаме един и същ въздух. Всички искаме по-добро бъдеще за нашите деца. И всички ние сме смъртни“. Важно е и следното: „При защитата на своите жизнени интереси ядрените сили трябва преди всичко да избягват конфронтации, които поставят врага пред избор: унизително отстъпление или ядрена война. Изборът на този път би бил равносилен на „колективна жажда за унищожаване на целия свят“. Ето защо американските военни са „дисциплинирани и самоконтролирани“, а дипломатите ни „са инструктирани да избягват ненужните дразнители и чисто риторичната враждебност“. Той подчерта, че скоро в Москва ще започнат преговори по всеобхватен договор за забрана на ядрените опити. И обеща да действа така, сякаш той вече е сключен. Роналд Рейгън споделя разбирането, че ядрените оръжия са променили човешката история. Подобно на Кенеди, той уважава руския ядрен арсенал. Частно и публично Рейгън казва, че „ядрената война не може да бъде спечелена и е немислимо дори да започне“. Години преди да стане президент, той прекарва един ден в Командването за противовъздушна отбрана на САЩ и научава какви са последиците от доктрината за гарантирано взаимно унищожение за живота. Като президент той вървеше по пътя на абсолютната откровеност, като увеличаваше властта си и не правеше резки движения. Трима съветски лидери починаха между 1982 и 1985 г., но когато Рейгън получи партньор, с когото можеше да работи, Михаил Горбачов, през 1986 г. в Рейкявик той се опита да се откаже напълно от ядрените оръжия. По-късно те постигнаха историческо споразумение за контрол на въоръженията. Какви поуки могат да извлекат дипломатите от всичко това? Не се страхувайте да вървите в тъмнината. Бъдете предпазливи по отношение на ядрените оръжия и ги превърнете в приоритет. Не пропускайте нито един шанс. И не бъдете толкова сигурни, че късметът ви няма да се промени. В продължение на цели 77 години имахме късмет. Случвало се е да избягваме най-лошото всеки път. Но това може да се случи във всеки един момент. Трябва да продължим да опитваме. Не можете да разчитате на чуждия късмет завинаги.
по БГНЕС
