Доскоро възхваляваната руска армия бива разбивана в Украйна. Тя или ще загуби окончателно, или ще остане да води безнадеждна война в продължение на години. Въпреки изфабрикуваните референдуми през септември, опитът ѝ да узакони завземането на украинска територия не само предизвика присмех, но и бързо беше оспорен по най-добрия начин – от украинските въоръжени сили, които освободиха обширни територии от руския нашественик. Тези поражения намериха широк и дълбок отзвук в Евразия. В Централна Азия Казахстан, критичната връзка на Русия с региона, е обезпокоен от намеренията на Кремъл. Неговите населени с руснаци северни региони лесно могат да се превърнат в следващата геополитическа авантюра на Кремъл, ако войната в Украйна завърши с някакво подобие на руски успех. Това подтиква лидерите на страната да играят китайската си карта. Си Дзинпин по време на посещението си на 14 септември отбеляза доста остро, че „ще продължим решително да подкрепяме Казахстан в защитата на неговата независимост, суверенитет и териториална цялост“. Но може би най-големите промени се случват в Южен Кавказ. Армения и Азербайджан, двама дългогодишни съперници, се приспособяват към новата реалност на ранената и отслабнала Русия. Азербайджан вижда ангажираността на Русия с Украйна и се стреми да се възползва максимално от нея. Армения, на която беше отказана руска военна помощ по време на неотдавнашните боеве, е подложена на ожесточен натиск да признае териториалната цялост на Азербайджан, като по този начин се отказва от надеждата си, че Нагорни Карабах може да бъде отделна територия. Преговорите между двете страни бяха насърчавани от Европейския съюз, но подписването на мирен договор остава недостижимо и вероятно ще остане такова в обозримо бъдеще. ЕС няма достатъчно влияние, за да го прокара, докато Русия все още не е достатъчно отслабена, за да бъде пренебрегната. От това произтича двусмисленост, която е опасна за държавите от Южен Кавказ. Тъй като усилията за постигане на мир се провалят, Армения и Азербайджан се подготвят за нов кръг на съперничество и възможност за нови боеве.
Армения беше губещата страна през 2020 г. и все още е силно наранена от поражението. Тя току-що обяви 47% увеличение на военния бюджет за следващата година. Няма много подробности за търсените системи и общата сума от 1,2 млрд. долара все още е по-малка от бюджета за отбрана на Азербайджан, който е 2,6 млрд. долара, но траекторията е ясна. Русия не е в състояние да предотврати бъдещи ескалации в Южен Кавказ, Армения трябва да стане по-самостоятелна в подготовката си за бъдещи сблъсъци. Руската неспособност или нежелание да влияе на събитията също така принуждава Армения да търси нов доставчик на оръжие. Тя няма голям избор, като се има предвид, че доставките на оръжия от Русия за Армения се забавиха с почти една година – още един признак за недостатъчния военнопромишлен капацитет на Москва. Което даде възможност на Индия. Двете страни подписаха споразумение на стойност около 245 млн. долара за закупуване на индийски артилерийски системи и противотанкови ракети. Участието на Индия може да е изненадващо за мнозина, но съперничеството с Пакистан, който подкрепя Азербайджан (и дори не е признал съществуването на Армения), сега тихомълком се пренася в Южен Кавказ. Нещо повече, арменските анализатори и дори политици сега по-ярко критикуват Русия, като подчертават необходимостта от преразглеждане на основната стратегия на Армения. Русия от 2022 г. не е Русия от 90-те години на ХХ в., когато между двете страни бяха договорени важни договори. За арменското ръководство вече е все по-ясно, че една победена Русия може да се окаже сериозен пасив. В основата на тази преоценка е ролята на Организацията на Договора за колективна сигурност, която не успя да се намеси, когато Армения беше застрашена. Отделно от настоящата военна слабост на Русия, недостатъците в руските усилия са свързани и с неискреността на Кремъл в Южен Кавказ. Хаосът е това, с което Русия се храни. Управляемият хаос е още по-добър. Влиянието на Русия намаляваше още преди тоталното ѝ нахлуване в Украйна. Навлизането на Турция в делата на региона е основен фактор, а повторното утвърждаване на ЕС като преговаряща сила също засегна руския престиж – всяка среща на върха на арменско-азербайджанските лидери тази година се проведе под егидата на Брюксел и нито една не се състоя в Москва. Русия губи. Тя разполага с все по-малко лостове за влияние дори и при своите съюзници. И докато Украйна поглъща цялото внимание, Южен Кавказ и Централна Азия могат да се разглеждат като реален показател за това как властта на Кремъл избледнява в дълбините на Евразия.
по БГНЕС, автор Емил Авдалиани, професор в Европейския университет в Грузия и директор на отдела за близкоизточни изследвания в грузинския мозъчен тръст Geocase
