Броят на сивите китове, мигриращи по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка, постоянно намалява с близо 40 % спрямо пика от 2016 г. Тази година популацията е родила най-малкия си брой малки в историята, сочат резултатите от американско изследване. Спадът от 38 % от най-високото ниво на популацията през 2016 г. от 27 000 кита до 16 650 кита през тази година наподобява предишни колебания, но заслужава допълнително внимание, се казва в доклада на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания. Изследователи от Югозападния научен център по рибарство на NOAA в Сан Диего заявиха, че последният спад, макар и да не е напълно обяснен, вероятно се дължи на няколко фактора, включително промени в околната среда, които са променили източниците на храна на китовете от малки ракообразни и други безгръбначни. „Като се има предвид продължаващото намаляване на числеността от 2016 г. насам, трябва да следим внимателно популацията, за да разберем какво може да е причината за тази тенденция“, заяви Дейвид Уелър, директор на отдела за морски бозайници и костенурки на центъра, в коментар при обявяването на резултатите.
Рязкото увеличаване на броя на изхвърлените на брега сиви китове, засечени по западното крайбрежие на Северна Америка от Мексико до Аляска преди две години, накара NOAA Fisheries да обяви „необичайно събитие на смъртност“ за популацията през 2019 г., което предизвика по-внимателно проучване на явлението. Много от приблизително 600-те кита, намерени изхвърлени мъртви на плажовете от 2019 г. до тази година, изглеждат недохранени, макар че някои от тях са загинали по други причини, като сблъсък с лодка или нападение от косатка, заяви NOAA. Общият спад на популацията сред сивите китове по Западното крайбрежие съвпада с намаленото възпроизводство, установиха изследователите. Последното преброяване на малките китове, което приключи през май, оценява потомството на около 217 новородени тази година, което е по-малко от 383 новородени миналата година и е най-ниският брой, откакто е започнало такова преброяване през 1994 г., съобщиха от NOAA Fisheries. Сивите китове, едни от най-големите животни на Земята, които тежат до 41 тона и достигат дължина от 15 метра, са известни с видимата си годишна миграция от 10 000 мили (16 000 км) между местата за хранене в Арктика и местата за размножаване в Баха Мексико. Сивите китове в източната част на Тихия океан и преди са били свидетели на рязък спад, както в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато броят им е спаднал с около 40 %, преди да се възстанови до нов връх, според NOAA. Търговският лов на китове някога е довел сивите китове до ръба на изчезването, но те са се възстановили достатъчно, за да бъдат извадени от списъка на застрашените видове през 1994 г.
по БГНЕС
