Ракетните удари по цивилни цели са опит да се защити наранената гордост на руския президент и отговор на критиките, че инвазията му се проваля. Жертвите са обикновени украинци: тези, които загинаха на оживеното кръстовище на улиците „Володимирска“ и „Шевченко“ в Киев, на детска площадка в центъра на града или стотиците хиляди, които сега са в домове без светлина, вода и отопление в градовете в цялата страна заради обстрела с руски крилати ракети. Но масовите удари на Владимир Путин днес са и отчаян отговор на критиките на военните му у дома на факта, че руската инвазия се проваля, както и на собствената му наранена гордост, след като Кримският мост, любим проект, беше разтърсен от експлозия този уикенд. „Това, което той прави сега, е обикновено отмъщение“, казва Андрей Колесников, старши сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“. „Освен това то е и лично отмъщение.“ В продължение на месеци руски военни експерти, генерали, военни блогъри и други призоваваха за тотална война срещу Украйна. И когато от украински градове като Киев, Лвов и Днепър започнаха да се появяват ужасяващи снимки на трупове по улиците и кълба дим, издигащи се от центровете на градовете, те бяха удовлетворени за момент. „Предупреждавахме те, Зеленски, че Русия все още не е започнала сериозната война“, пише Рамзан Кадиров, назначеният от Кремъл ръководител на Чечения, който през последните седмици критикува висшите армейски генерали. „Сега съм на 100% доволен от начина, по който се води войната.“ Когато днес Путин откри заседанието на своя Съвет за сигурност, той представи нападението като случай, в който Русия изисква действия след експлозията, разтърсила Кримския мост – символ на руския престиж и на контрола му над полуострова. „Беше невъзможно да оставим подобно престъпление без отговор“, заяви Путин в телевизионно изказване, обвинявайки за взрива украинското разузнаване.
Украински официални лица изтъкнаха, че Русия нанася удари по гражданска инфраструктура от началото на войната. Ударът на Русия днес беше най-мащабният бараж срещу градове от 24 февруари насам, но не представлява фундаментална промяна във войната. „Не, Путин не е бил „провокиран“ да отприщи ракетен терор след „Кримския мост“ – написа Дмитро Кулеба, външният министър на Украйна. „Русия постоянно удряше Украйна с ракети и преди моста. Путин е отчаян заради пораженията на бойното поле и използва ракетния терор, за да се опита да промени хода на войната в своя полза.“ В кратката си реч Путин заяви, че ударите са нанесени по „искане на министерството на отбраната“. Ако това е вярно, то това би означавало, че това е едно от първите решения, въведени от генерал Сергей Суровикин, новият руски командващ на бойното поле, който е наречен „генерал Армагедон“ заради твърдия си и неортодоксален подход към воденето на войната. Не съм изненадан от това какво се случва тази сутрин в Киев. Суровикин е абсолютно безмилостен, той не се съобразява с човешкия живот“, казва пред „Гардиън“ бивш служител на Министерството на отбраната, работил с него. „Страхувам се, че ръцете му изцяло ще се покрият с украинска кръв“. В същото време Путин заяви, че атаки като масовия обстрел с ракети днес ще бъдат отговор на удари по руска територия. Независимо дали това е вярно или не, хардлайнерите вярват, че стават свидетели на нов, тотален подход на Русия към тази война. „Трябва да се надяваме това да не е еднократен акт на отмъщение, а нова система за водене на война“, пише Александър Коц, ястребски настроен военен репортер за прокремълския вестник „Комсомолская правда“, преди Путин да говори. „Срещу цялото украинско правителство. Докато те не загубят способността си да функционират.“
Каквато и похвала да си спечели Путин от критиците на армията с използването на крилати ракети за поразяване на гражданската инфраструктура в Украйна, тя може да се окаже еднократна. „Руското общество иска масови атаки и пълно унищожаване на инфраструктурата, която може да бъде използвана от украинската армия“, твърди Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл и политически коментатор. Той, както и други прокремълски фигури, в повечето случаи пренебрегват факта, че ударите са насочени и срещу обикновени цивилни граждани. Сложността на вътрешното вземане на решения от страна на Кремъл относно войната остава непрозрачна. Макар че през последните седмици борбата между руските официални лица беше осезаема, Путин също така даде да се разбере, че войната е дълбоко лична за него, и често се впуска в тиради за украинската държавност и история, които го поставят на една линия с някои от най-твърдолинейните елементи на неговото правителство. „Може би за Путин е важно да отговори на недоволството на ястребите и ултраконсерваторите. Но не бих преувеличил влиянието им върху решенията, които той взема“, казва Колесников. „Самият той е най-важният ястреб и ултраконсерватор. Тази война е негова лична война с Украйна и, както се оказа осем месеца по-късно, със световния ред, изграден след 1945 и 1991 г.“ Според една от теориите в Москва, Путин се опитва да намали гнева срещу Министерството на отбраната по време на войната, като назначи нов военен командир с брутална репутация, за да покаже, че военните вече са взели нещата в свои ръце. „Суровикин се ползва с благоволението на хардлайнерите. Той поддържа добри работни отношения с частната военна компания „Вагнер“, казва Глеб Ирисов, бивш лейтенант от военновъздушните сили, който е работил със Суровикин до 2020 г. Назначението му беше приветствано от водещите критици на военните действия, между които Кадиров и ръководителя на „Вагнер“ Евгений Пригожин. „Суровикин е много жесток, но и компетентен командир“, казва Ирисов. „Но той няма да може да реши всички проблеми. Русия изпитва недостиг на оръжия и военна сила“, добавя той.
по БГНЕС, автор Андрю Рот и Пьотр Зауер за „Гардиън“
