Състоянието на публичния сектор, корупцията и бизнес средата поставят в риск членството ни във валутния съюз, предупреждават учени от катедра „Икономика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Има сериозен риск процесът на сближаване и интегриране на българската икономика в еврозоната да се окаже много по-бавен, отколкото се очаква. Причините за това се крият както в изпълнението на Маастрихтските критерии за номинална конвергенция, така и в поетите от страната ни ангажименти за реална конвергенция, макроикономическа стабилност, устойчивост на институциите и адаптиране към законодателната рамка на ЕС. Ако тези изисквания не се изпълнят, процесът на интегриране в еврозоната може да се окаже доста по-продължителен от официално заявената дата – 1 януари 2024 г. Това е един от основните изводи в монографията: „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, която бе представена в петък – 21 октомври, на тържествено заседание на катедра „Икономика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по повод 120-годишнината от нейното създаване. Сред неформалните критерии, които страната ни задължително трябва да покрие, учените от най-старата икономическа катедра в България посочват: подобряване на бизнес средата, запазване на финансовата стабилност, повишаване ефективността на публичния сектор и качеството на институциите, както и намаляване на корупцията. Оценките за това в каква степен страната ни е готова да въведе еврото по тези „допълнителни фактори“ се съдържат и в конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ. Макар да има подобрение в ефективността на държавните институции през последните години, страната ни страда от съществени управленски дефицити, става ясно от анализа на учените. Тя не се представя добре в планирането, развитието и координацията на политиките, а честите промени в законодателството и слабият контрол върху прилагането му продължават да бъдат пречка пред инвестициите.
Друг проблем, който е пречка по пътя ни за интеграция в европейските структури и валутния съюз, е корупцията. Освен, че сме далеч от средното ниво за еврозоната, България е и единствената държава, за която този показател е с отрицателна стойност. Учените от катедра „Икономика“ подчертават, че тясно свързан с корупцията в дадена страна е и размерът на сивата икономика – най-често именно тя е източникът на средства, чрез които се реализират корупционните практики. През последните години размерът на сивата икономика у нас, съотнесен към официалния БВП, е към 21–22%, което ни поставя на челно място спрямо останалите страни-членки. Според докладите на ЕК, ако страната ни иска да стане по-атрактивна за инвестиционна дейност, с по-висок икономически растеж и конкурентоспособност, трябва да подобри и средата за бизнес в посока: добро управление, правна стабилност, адекватна съдебна система, относително малка по размер сива икономика и ниска степен на корупция. Като отчитат, че България има значителни резултати в подготовката си за приемането на еврото, учените смятат, че пред българската икономика има определени предизвикателства както по отношение на покриването на условията за членство, така и с постигането на дългосрочен устойчив икономически растеж и догонване на средните равнища на доходите в ЕС, съчетани със зелена и цифрова трансформация. Голяма част от тези предизвикателства се усилват от наслагващите се икономически шокове, свързани с последиците от пандемията от COVID-19, значителното увеличение на енергийните цени и войната в Украйна, които засягат целия ЕС. При тези условия демонстрирането на определена устойчивост на икономиката ни в сравнителен план ще бъде важен атестат за нейната готовност за включване и ефективно членство в еврозоната, се казва в монографията на авторите от катедра „Икономика“ на Стопанския факултет.
