Има няколко критични детайла, които напълно отличават глобалната енергийна криза от петролните кризи през 70-те години на миналия век и я превръщат в най-опасната енергийна криза, с която се е сблъсквал съвременният свят. На първо място, в уравнението на сегашната глобална енергийна криза става дума не само за петрол, но и за природен газ. Възможно е към тях да се добавят и въглищата и ядрената енергия. Вторият елемент е, че този път енергийната криза е и криза на енергийната трансформация. Това е така, защото страните, които настояваха да се справят с високия инфлационен процес, предизвикан от световните цени на енергията и храните, с високи лихвени проценти на централните банки, предизвикаха и сериозно увеличение на разходите за кредитиране. Поради това разходите за важни инвестиции във възобновяеми енергийни източници, като слънчева, вятърна, геотермална и водна енергия, също станаха по-скъпи. Продължаващата световна енергийна криза обаче още веднъж потвърждава колко е важно водещите световни икономики да ускорят прехода си към възобновяема енергия и трансформацията си в зелена енергия. За съжаление, както преходът към зелена енергия, така и глобалните цели за устойчиво развитие са изложени на риск поради икономистите, които настояват за неолиберални ортодоксални политики, и подкрепяните от тях централни банки и икономически администрации. Третият елемент, като се има предвид, че петролната криза от 70-те години на миналия век беше ценова криза, е фактът, че глобалната енергийна криза, която се наблюдава този път, е регионална и глобална криза на предлагането, която надхвърля ценовата. Всъщност кризата с доставките, задълбочена от руско-украинската война, усложни още повече производството и разпределението на нефт, природен газ, въглища и обогатен уран.
Въпросът за водните ресурси
Друг рисков въпрос за почти всички континенти са водните ресурси. Проблемът със засушаването, чието въздействие се увеличи поради глобалното изменение на климата и Ла Ниня, представлява значителна заплаха за водния капацитет на Европа, като от началото на миналото лято дори повлия на охлаждането на атомните електроцентрали. Ето защо в момент, когато цените на природния газ и въглищата се колебаят прекомерно в световен мащаб, колебанията в капацитета на водноелектрическите и атомните централи, както заяви изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) д-р Фатих Бирол, поставиха света пред първата му истинска енергийна криза. Бирол подчерта загрижеността, че предлагането няма да задоволи търсенето на световните пазари на втечнен природен газ (LNG) и че намаляването на производството на основните производители на петрол предизвиква „първата истинска енергийна криза“ в света. Като се вземе предвид, от една страна, увеличението на вноса на втечнен природен газ в Европа поради руско-украинската война, а от друга – възможното нарастване на търсенето на гориво в Китай, особено от 2023 г., и фактът, че на световния пазар на втечнен природен газ има само 20 млрд. куб. м капацитет за 2023 г., Бирол подчертава, че следващата година ще бъде много напрегната. Поради това експертите казват, че есента на 2022 г. ще бъде преодоляна по някакъв начин, но предупреждават, че основните кризи ще се случат през есента на 2023 г. и зимата на 2024 г. Ще бъде много трудно обаче да се зареждат резервоарите с природен газ, които се очаква да намалеят до 25-35% до края на пролетта на 2023 г. На всичкото отгоре, ако решението на ОПЕК+ за намаляване на добива с 2 млн. барела се окаже постоянно, ще продължим да наблюдаваме постоянно въздействие на цените на енергията както върху индекса на цените на производителите (инфлация на разходите), така и върху индекса на потребителските цени (инфлация на търсенето).
по БГНЕС, автор Керем Алкън от „Сабах“
