Точно както обещахме, първото плащане по българския План за възстановяване и устойчивост получи одобрение от Европейската комисия в рамките на служебния кабинет. Това заяви на извънреден брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. „Преди броени минути ЕК информира, че финализирала и дава одобрението си за положителната предварителна оценка за първото плащане в размер от около 2,7 млрд. лева безвъзмездни средства по механизма за възстановяване и устойчивост“, съобщи Пеканов. По думите му служебният кабинет е положил всички усилия в последните седмици както преди подаването на искането за първото плащане в края на август, така и след подаването да осигури успешната оценка от страна на ЕК на първото плащане. Това е включвало много разговори, доказване на всички реформи и т.н. „Рекордно бързо беше придвижена нашата позитивна оценка от страна на ЕК“, обясни Пеканов и благодари най-вече на Централно-координационното звено към МС и на Националния фонд към Министерство на финансите. Той е категоричен, че това е важна ключова крачка за България в рамките на ПВУ и всякакви спекулации, че сме последни и няма да получим пари, трябва да спрат. Според Пеканов обаче успехите не трябва да ни карат да се самозабравяме, а да ги използваме за мотивация. „Работата по ПВУ трябва да се ускори и да се мотивира от този успех“, подчерта той и добави, че плащането по ПВУ се основава на резултати и България се справи с първата стъпка, като днес получаваме удостоверение, че това се е случило. Вицепремиерът по управление на европейските средства уточни, че с днешното одобрение получаваме около 23% от целия план. „Покрихме и последното изискване към първото плащане не само успешно, но по-правилния начин. Проведе се прозрачна процедура на базата на всички добри европейски практики“, каза още той. Одобрението, съобщи Пеканов, е ключово, защото ЕК е основната институция, която прави проверката на всички етапи и цели на ПВУ. „Предстои още съгласуването на това решение от Икономическия и финансов комитет, където всички страни-членки трябва да ободрят плащането“, обясни Пеканов и допълни, че там не очаква никакви проблеми, тъй като не е имало такъв прецедент до момента.
По думите му фокусът оттук нататък следва да бъде насочен към второто плащане. Средствата ще доведат до много положителни промени в редица сектори. „Оценката, че сме се справили с първите такива стъпки, е именно по отношение на рамката за борба с изпирането на пари“, заяви Пеканов и добави, че в нея са включени също и обхватът на схемата за минимален доход и предоставянето на социални услуги в страната, както и първи стъпки в реформирането на предучилищното, училищното и висшето образование и ученето през целия живот. „Смисълът на нашите поети ангажименти не е просто да получим дадени средства. Смисълът на тези ангажименти е да направим нашата икономика по-силна, нашето общество по-подготвено за предизвикателствата на ХХI век и по-устойчиво за всички тези турбуленции, които са пред нас“, каза още Атанас Пеканов. В идните две или три седмици страната ни трябва да получи одобрението за плащането от останалите държави-членки, което вицеприемът по управление на европейските средства обясни, че е формална процедура, след което средствата ще бъдат преведени в сметката на Национален фонд. Средствата ще се използват за инвестиционните проекти към ПВУ, част от тях ще префинансират и проекти, което тепърва започват към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на образованието и науката, и т.н. Пеканов обяви, че активно се работи по темата за второто плащане и там всички закони, с изключение на един, са готови. Повечето от тях са входирани в Народното събрание, а останалите трябва да изминат още няколко формални процедури, като например да бъдат приеми в МС, а след това тежестта ще падне върху народните представители. „Надявам се възможно най-скоро те да бъдат приети през парламента“, каза той. Пеканов обясни, че България е поела ангажимент да намали с 40% вредните ремисии от въглищни централи към 2026 г., все още обаче не е ясно по какъв механизъм ще се случи това, но това не е обвързано с второто плащане. „Темата енергетика в момента буди изключителни дискусии в цяла Европа, така че ние следим какви са дискусиите в другите страни, за да можем да реагираме адекватно“, подчерта той. Второто плащане ще включва 66 мерки, от тях 22 изискват законодателни промени, за които следва парламентът да забърза тяхното действие, останалите 44 са свързани с промяна на нормативни актове и различни дейности на изпълнителната власт, които касаят реформи, както и важни инвестиционни проекти.
по БГНЕС
