Ако не се предприеме нищо, горещите вълни могат да доведат до смъртта на 90 000 европейци всяка година до края на века, заяви Европейската агенция по околна среда. „Без мерки за адаптация и при сценарий за глобално затопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 г. 90 000 европейци могат да умират от екстремни горещини годишно“, заяви тя. „При глобално затопляне от 1,5 ºС този брой се намалява до 30 000 смъртни случая годишно“. Страните са поели ангажимент да задържат глобалното затопляне до 1,5 ºС над прединдустриалните нива – цел, която светът ще пропусне при сегашните тенденции в отделянето на вредни емисии. Около 129 000 европейци са починали от прекомерни горещини в периода между 1980 и 2020 г., посочва агенцията, като се позовава на застрахователни данни. Но поради по-честите горещини, свързани с изменението на климата, застаряващото население и засилената урбанизация тази цифра вероятно ще се увеличи през следващите години, особено в южната част на континента, каза тя. В понеделник Световната здравна организация съобщи, че досега през тази година в Европа са починали най-малко 15 000 души заради горещото време.
Трите месеца от юни до август бяха най-горещите в Европа от началото на воденето на регистрите, а изключително високите температури доведоха до най-тежката суша, на която континентът е бил свидетел от Средновековието насам. Освен опасността от горещините, според ЕАОС, изменението на климата може да направи Европа по-податлива на инфекциозни заболявания като малария и треска денга, разпространявани чрез ухапване от комари. А затоплящите се морски води стават все по-подходящи за развитието на бактерии, които причиняват холера, особено по крайбрежието на Балтийско море.“Почти всички смъртни случаи, свързани с високите те мператури, са предотвратими в европейски контекст“, заявиха експерти на агенцията. „Намаляването на въздействието на горещините върху здравето изисква прилагането на широк спектър от решения, включително ефективни планове за действие в областта на опазването на здравето на гражданите от горещините, озеленяване на градовете, подходящо проектиране и строителство на сгради и адаптиране на работното време и работна среда“, се казва в изявлението на ЕАОС.
по БГНЕС и АФП
