Очаква се икономическата експанзия да се забави през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., преди да се възобнови малко по-висок растеж през 2024 г. Увеличението на цените и по-високите разходи по кредитите ще натежат върху потреблението на домакинствата. Предвижда се ръстът на износа да се забави в съответствие с по-слабото външно търсене до края на 2023 г., след което да се възстанови през 2024 г. Повишеното усвояване на средства от ЕС, особено от RRF (план за възстановяване и устойчивост), ще подпомогне инвестициите. С постепенното забавяне на инфлацията се очаква растежът на БВП да се ускори от 1,6% през 2023 г. до 2,5% през 2024 г. Предвижда се държавният дефицит да намалее до 3,4% от БВП през 2022 г., поради факта, че голяма част от мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията се компенсират от по-високите приходи, и да спадне до 2,6% през 2023 г. През първата половина на годината БВП нарасна с 4% на годишна база, подкрепен от силния износ. Въпреки това високата инфлация натежа върху реалния доход и доведе до забавяне на тримесечния растеж на потреблението на домакинствата до 0,5% през първото тримесечие и 0,4% през второто тримесечие на 2022 г. След свиване с 8,3% през 2021 г. инвестициите продължиха да намаляват през първата половина на 2022 г., като строителството на нежилищни сгради натежа върху съвкупните инвестиции. Годишната ХИПЦ (Хармонизирани индекси на потребителските цени)-инфлация се очаква да достигне своя връх от 15,6% през септември, докато ефектът от повишаването на цените на енергията и храните постепенно отслабва. Като цяло се предвижда растежът на БВП да се забави от 3,1% през 2022 г. до 1,1% през 2023 г. поради по-ниското вътрешно и външно търсене, а след това да се повиши до 2,4% през 2024 г. с подобряването на външните условия. Потребителските нагласи се влошиха през третото тримесечие на 2022 г., което показва застой в потреблението на домакинствата до края на годината. Очаква се потреблението на домакинствата да остане слабо през цялата 2023 г., а след това постепенно да се повиши през 2024 г. Важен фактор, който ще ограничи частното търсене, са предполагаемите по-високи лихвени проценти през следващите две години. Предвижда се инвестициите да се засилят поради по-високото усвояване на средства от ЕС, включително от RRP. Предвижда се досегашният динамичен растеж на износа да се забави чувствително през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., а след това да се ускори умерено през 2024 г., като в общи линии следва външното търсене.
Развитието на пазара на труда е от ключово значение за определянето на посоката на развитие на икономиката
Пазарът на труда остана свит, като през август безработица възлезе на 4,6%. Номиналните заплати се повишиха силно в началото на годината, когато обикновено се концентрира актуализирането на заплатите, последвано от увеличение на заплатите в обществения сектор и сектора на услугите през второто тримесечие. Производителите в преработващата промишленост успяха да се впишат с увеличението на заплатите, като запазиха заетостта почти непроменена, докато производствената активност се засилваше. За разлика от тях високите заплати в сектора на услугите доведоха до по-високи нетни разходи за труд. Очакваното забавяне на динамиката както на вътрешното, така и на външното търсене обаче ще потисне решенията за наемане на персонал и ще ограничи по-нататъшното бързо нарастване на заплатите. Очаква се заплатите да нараснат с 9% през 2023 г. и с 6,7% през 2024 г.
Инфлацията постепенно ще се забави
Годишната ХИПЦ-инфлация се очаква да се понижи от 12,8% през 2022 г. до 7,4% през 2023 г., а след това да се установи на равнище от 3,2% през 2024 г. Динамиката на пазара на труда предполага, че натискът върху разходите в сферата на услугите вероятно ще доведе до по-нататъшно ускоряване на нарастването на цените до края на 2022 г., а след това постепенно ще намалее през 2023 и 2024 г. Инфлацията на цените на хранителните продукти се очаква да се забави постепенно. Прогнозира се инфлацията на цените на енергията да се забави и да стане отрицателна през втората половина на следващата година, а след това да остане отрицателна и през 2024 г.
Държавният дефицит ще намалее бавно
Предвижда се държавният дефицит да намалее до 3,4 % от БВП през 2022 г., защото ръстът на приходите се очаква да компенсира от ръста на разходите и да продължи да се понижава през прогнозния период. Нарастващите цени на продуктите, и по-специално на тези, които се облагат с акцизи, както и нарастващите трудови доходи са основните фактори за увеличаване на данъчните приходи. Очаква се мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията да имат нетен бюджетен ефект от 2 % от БВП през 2022 г., като те се финансират отчасти от такса, налагана върху извънредните приходи на предприятията в енергийния сектор и събирана от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Очаква се тези мерки да продължат и през 2023 г. Общите разходи за мерките за подкрепа на пандемията се очаква да намалеят от 3,8 % от БВП през 2021 г. до по-малко от 1 % от БВП през 2022 г. и заедно с извънредните увеличения на заплатите на някои категории служители в публичния сектор се очаква да отпаднат постепенно от 2023 г. Същевременно приетите през 2021 г. и 2022 г. изменения на пенсионната система и трансферите, свързани с бягащите от Украйна хора, продължават да оказват тежест върху публичните финанси. Очаква се публичните инвестиции да се увеличат, основно подкрепени от финансиране от ЕС. До приемането на бюджета за 2023 г. другите разходи ще следват месечното изпълнение от миналата година. В този контекст прогнозите са бюджетният дефицит да спадне до 2,8% от БВП през 2023 г. и до 2,5% от БВП през 2024 г. Дългът на сектор на България ще намалее до 22,5 % от БВП през 2022 г., възползвайки се от големите парични плащания от RRF, при условие че всички основни етапи и цели на националния RRP бъдат задоволително изпълнени. Съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне след това и да достигне 25,6% през 2024 г.
по БГНЕС
