Многобройни доказателства сочат, че Марс не винаги е бил изсъхналият прахоляк, какъвто е днес. Всъщност Червената планета някога е била толкова влажна, че се е отприщило мегацунами, което се е разбило в пейзажа като воден звяр. Какво е причинило това опустошение? Според нови изследвания става дума за гигантски удар на астероид, сравним със земния удар на Чиксулуб преди 66 милиона години – този, който е убил динозаврите. Изследователите, ръководени от планетарния учен Алексис Родригес от Института за планетарни науки в Аризона, са открили огромен кратер, който според тях е най-вероятният произход на мистериозната вълна. Те го нарекли Pohl и го локализираха в район, разчистен от катастрофална ерозия от наводнения, която беше идентифицирана за първи път през 70-те години на миналия век, на мястото, което може да е ръбът на древен океан. Когато през 1976 г. сондата „Викинг 1“ на НАСА каца на Марс в близост до голяма система от наводнителни канали, наречена Maja Valles, тя откри нещо странно: не характеристиките, очаквани от пейзаж, преобразен от мегапотоп, а осеяна с камъни равнина. Екип от учени, ръководен от Родригес, определя в статия от 2016 г., че това е резултат от вълни цунами, които обширно са изплували на повърхността на бреговата линия на древен марсиански океан. Тогава те изказаха хипотезата, че две цунамита са били предизвикани от отделни удари преди 3,4 и 3 милиарда години. Симулации насочват учените към кратера Ломоносов като източник на по-късните цунами. Източникът на по-ранното цунами обаче остава неразгадаем. Северната равнина, в която се смята, че някога е имало марсиански океан, е силно набраздена от кратери и е трудна за интерпретиране. Родригес и екипът му старателно претърсват картите на повърхността на Марс, търсейки ударни кратери, които биха могли да бъдат свързани с огромни цунамита. Те попадат на Pohl, разположен на около 900 км североизточно от мястото на кацане на „Викинг 1“ – кратер с диаметър 110 км, разположен на около 120 м под нивото, което според учените би било морското равнище, в район, наречен Крис Планитиа. Въз основа на скалите около кратера, които преди това са били датирани на около 3,4 милиарда години, изследователите смятат, че и този може да се е образувал по това време. А разположението му в близост до повърхности, разрушени от наводнения, и хипотетични отлагания от мегацунамита предполагат, че кратерът се е образувал по време на морски удар.
За да потвърдят подозренията си, изследователите провеждат симулации на удар, като променят параметрите на импактора и повърхността, в която се е блъснал. Те откриват два сценария, които отговарят на наблюдаваното място. Първият е астероид с диаметър 9 км, който се сблъсква със силно земно съпротивление, което води до експлозия с мощност 13 млн. мегатона. Другият сценарий е астероид с диаметър 3 километра, който се сблъсква със слабо земно съпротивление, при което се освобождават 0,5 милиона мегатона тротилова енергия. При симулациите и двата сценария довели до кратер с диаметър 110 километра, който отприщил мегацунами, разпространяващо се на 1500 километра от мястото на удара – лесно покриващо региона около Maja Valles. Симулациите съвпадат и с осеяния с камъни пейзаж, тъй като изхвърлените от удара частици са били пренесени и отложени от цунамито, което в случая с 3-километровия астероид е достигнало височина от 250 метра. „Нашите симулирани набези на мегацунами, породени от удара, съвпадат точно с картографираните по-стари наноси на мегацунами и предсказват фронтове, достигащи мястото на кацане на „Викинг 1“, пишат изследователите. „Разположението на площадката по протежение на издигащ се към възвишението лоб, подравнен с ерозионни жлебове, подкрепя произхода на мегацунами.“ Мястото е аналогично на удара от Чиксулуб, казват изследователите. И двата са се случили в плитка морска среда, създали са временна кухина в земята с подобни размери и (според симулациите) са предизвикали цунами с височина над 200 метра.
по БГНЕС
