Най-висок е делът на лицата, работещи предимно от вкъщи, в областите София (столица) – 10.7%, Варна – 5.7%, и Бургас – 4.3% от заетите в съответната област. Това показват данните от националното преброяване на НСИ към 7 септември 2021 г. Заетите без фиксирано работно място са относително равномерно разпределени на територията на страната и варират от 3.2% в област Перник до 6.6% в област Видин. Най-нисък е относителният дял на заетите лица, които пътуват в друго населено място, за да работят, в областите София (столица) – 4.0%, Варна – 15.2%, и Русе – 15.8%. Най-голям е делът на трудовите мигранти в областите София – 45.3%, Перник – 44.9%, Пазарджик – 33.0%, и Кюстендил – 32.8%. Към 7 септември 2021 г. 494 719 лица пътуват всекидневно или по-рядко от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете – 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете – 56.9%, в сравнение с жените – 43.1% от всички трудови мигранти. При определянето на двете крайни точки на трудовите пътувания от едно населено място до друго се формират четири основни направления на трудовата миграция: „от градовете – в градовете“, „от градовете – в селата“, „от селата – в градовете“ и „от селата – в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват икономическата ситуация в отделните населени места (наличието на работни места), демографската ситуация (наличието на население в трудоспособна възраст), географското положение, както и състоянието на транспортната мрежа. Към 7 септември 2021 г. най-голям е потокът от трудови мигранти от селата към градовете – близо 220 хил. заети лица, или 44.6% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът между градовете – съответно 170 хил., или 34.4%. Потокът от градовете към селата съставлява 12.6% (63 хил.). Най-малко заети пътуват, за да работят, между селата – 42 хил. души, или 8.4% от всички пътуващи, за да работят. Разпределението на трудовите мигранти според честотата на пътуване показва, че преобладават лицата, които пътуват пет и повече пъти в седмицата – 409 хил., или 82.7%. Следват пътуващите от 2 до 4 пъти в седмицата – 55 хил. (11.0%), по-рядко от веднъж в седмицата – 16 хил. (3.2%), и пътуващите веднъж в седмицата – 15 хил., или 3.1% от всички трудови мигранти. Най-използваният вид транспорт сред трудовите мигранти е „лек автомобил, ван (личен/служебен)“. По този начин се придвижват до работното си място 350 хил. души, или 70.8% от трудовите мигранти. На второ място се нареждат пътуващите с автобус (вкл. маршрутно такси) – 160 хил., или 32.4%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт – с влак пътуват 17 хил. лица, или 3.5% от трудовите мигранти.
Наблюдават се различия в използвания транспорт при мъжете и жените трудови мигранти. Лекият автомобил е предпочитаното превозно средство от мъжете – 80.0%, докато при жените с автомобил пътуват 58.4%. С автобус се предвижват 45.6% от жените и 22.3% от мъжете. Към 7 септември 2021 г. 357 696 души, или 72.3% от всички трудови мигранти пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. Преобладаващата част от тях (74.3%) работят в градовете, а останалите 25.7% – в селата на областта. Пътуващите до населени места извън границите на своята област са 137 023, или 27.7% от трудовите мигранти, като от тях 90.9% пътуват към градовете, а 9.1% – към селата на други области. Най-висок е относителният дял на трудовите мигранти, пътуващи извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (77.2%) и София (61.8%), което може да се обясни с близостта на тези области до столицата. Най-нисък е този дял в областите Пловдив – 8.9%, и Бургас – 9.6% от трудовите мигранти в областта. Наблюдават се големи различия по отношение на интензитета на всекидневната трудова миграция по области. С най-висок коефициент на участие в трудовите пътувания е заетото население в област Перник – 449.0‰, или всяко второ заето лице в тази област пътува от населеното място, в което живее, до населеното място, в което работи. Интензитетът на всекидневните трудови пътувания е висок и в областите София (415.6‰), Кюстендил (327.5‰) и Враца (302.5‰). В четири области на страната интензитетът на трудовите пътувания е по нисък от средния за страната (185.9‰) – това са областите Видин, Русе, Варна и София (столица). Сред тях с най-нисък коефициент на участие на заетите лица в трудовите пътувания е област София (столица) с едва 33.0‰. Във всички останали области интензитетът на трудовата мобилност е над средния за страната и варира в границите между 194.5‰ за област Хасково и 295.5‰ за област Пазарджик. С най-голямо отрицателно салдо в резултат на ежедневната трудова миграция са областите София и Перник. Ежедневно броят на заетите лица намалява с 15 124 души за област София и 15 024 души за област Перник. С отрицателен баланс при ежедневното движение на трудовите ресурси са още 18 области. Стойностите на миграционното салдо при тях е в границите от -5 345 за област Пазарджик до -172 за област Велико Търново. С положителен прираст са осем области. Най-голямо ежедневно нарастване на заетите се наблюдава в област София (столица) – 57 752 души, следват областите Пловдив – 5 378, Бургас – 3 404, и Варна – 2 977 заети лица.
по БГНЕС
