Стотици хиляди българи, които посещават всяка година град Одрин, минават покрай един от най-големите паметници от близката ни история без и да подозират, че това е дело на големия български възрожденски учен-енциклопедист Петър Берон. Буквално на метри от централния булевард Топкапи, на улица ул. Мумджулар, се намира сградата на някогашната славна „Българската мъжка педагогическа гимназия“. Тя и днес гордо стърчи, за да ни припомни, че тя е била основният просветен и революционен център на българите от Тракия в Османската империя. Петър Берон, който владее 9 езика, има енциклопедични познания в медицината, философията, математиката и природните науки, живее изключително скромно, с една единствена цел – да дари огромното си богатство за просвещението на сънародниците си. Френските учени, които са впечaтлeни от знанията на Берон предлагат той да вземе френско гражданство под името Пиер Барон и да преподава в Сорбонота. Той обаче категорично отказва и продължава да живее скромно в едно полуразпаднало таванско помещение в Париж.
Само с една част от продажбата на неговите имоти се финансира и разширява дейността на „Българската мъжка педагогическа гимназия Д-р Петър Берон в Одрин“. Битката на местните българи за образование на майчин език е трудна и жестока поради съпротивата на гърците. Те дори опожаряват първото българско училище в Одрин, което е открито през 1846 г. Четири години по-късно Найден Кръстевич построява ново българско класно училище, което от 1896 година носи името на д-р Петър Берон. До закриването му през 1912 години разходите се покриват изцяло от ежегодните лихви на завещаните от Берон пари за учебни цели. В тази гимназия образование получават всички учители за българските училища в Тракия. А един от тях Христо Коцев през 1895 г. създава и първия революционен комитет в Одрин. За само 13 години, в периода 1899 – 1912, 145 зрелостници завършват пълно средно образование в „Българската мъжка педагогическа гимназия в Одрин“. Днес сградата е превърната в турско училищно общежитие. Пълно неуважение към делото и паметта на д-р Петър Берон е да няма дори една скромна табела за миналото на тази сграда.
Въпросът е и към нашето консулство в Одрин, което е само на около един километър от бившата гимназия, защо не е предприело никакви постъпки пред местните власти да има не само паметна табела, но и бюст на д-р Петър Берон. Със сигурност общинските власти не би имали нищо против тази инициатива, след като целият център на Одрин е осеян с табели / включително и на английски/ за двете български църкви в Одрин – „Св. Георги“ и Св. Константин и Елена“. Съвременните българи и особено младото поколение нямат нужда от „патетични“ постове във Фейсбук и кухи патриотични слова. Те имат нужда от конкретни дела от страна на управляващите, които да припомнят за страданията на предците ни и да ги водят със самочувствие в ежедневието им.
по БГНЕС, снимки и видео izgubenabulgaria.com
