Прогнозите за глобалния растеж през 2022 г. показват най-слабия профил от 2001 г. насам, с изключение на световната финансова криза и периода на Ковид-19 пандемията. Според изчисления на Международния валутен фонд, растежът ще се забави от 6,0% през 2021 г. до 3,2% през 2022 г. и 2,7% през 2023 г. Прогнозите са подкрепени от по-рязкото и широкообхватно от очакваното забавяне и рекордна инфлация. Кризата с увеличаващите се разходи за живот, затягането на финансовите условия, нахлуването на Русия в Украйна и все още продължаващата пандемия създават безпрецедентни несигурни времена. В подобни условия страхът и дори параноята водят до спекула и пазарни изкривявания. Според МВФ глобалната инфлация се очаква да нарасне от 4,7% през 2021 г. до 8,8% през 2022 г., но да намалее до 6,5% през 2023 г. и до 4,1% през 2024 г. Докато буреносните облаци се струпват, политиците трябва да запазят спокойствие.
Световната икономика продължава да се сблъсква с големи предизвикателства, породени от продължителните ефекти на три мощни сили: руската инвазия в Украйна, кризата с разходите за живот и забавянето на растежа в Китай. През тази и следващата година икономиките на Съединените щати, Европейският съюз и Китай ще продължат да се забавят. Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще се усеща като рецесия. Нахлуването на Русия в Украйна продължава мощно да дестабилизира световната икономика. Цените на природния газ в Европа са се увеличили повече от четири пъти от 2021 г. насам. В по-широк план конфликтът също така повиши цените на храните на световните пазари, въпреки неотдавнашното облекчаване след т.нар. зърнена сделка. Бързо растящата инфлация предизвика бързо затягане на монетарните условия, наред с мощното поскъпване на щатския долар спрямо повечето други валути. Затегнатите глобални парични и финансови условия ще си проправят път през икономиката. Те ще натежат върху търсенето и ще спомогнат за постепенното подчиняване на инфлацията. Засега обаче ценовият натиск се оказва доста осезаем и основен източник на безпокойство за политиците. Експертите очакват глобалната инфлация да достигне своя връх в края на 2022 г., но да остане по-висока за по-дълго време. Нарастващият ценови натиск остава най-непосредствената заплаха за сегашното и бъдещото благосъстояние. Той свива реалните доходи и подкопава макроикономическата стабилност. Централните банки в цял свят сега са фокусирани върху възстановяването на стабилността, а темпът на затягане на мерките рязко се ускори. Съществуват рискове както от недостатъчно, така и от прекомерно затягане на коланите. Прекаленото затягане рискува да тласне световната икономика към ненужно тежка рецесия. В САЩ, Обединеното кралство и еврозоната пазарите на труда остават напрегнати, с исторически ниски равнища на безработица и високи нива на свободни работни места. В Китай честите локдауни в рамките на политиката за „нулев“ ковид се отразиха негативно на икономиката, особено през второто тримесечие на 2022 г. Като се има предвид размерът на китайската икономика и нейното значение за глобалните вериги за доставки, това се отрази и ще продължава да се отразява силно на световната търговия и активност. Геополитическото пренареждане на енергийните доставки след войната на Русия срещу Украйна е широкообхватно и постоянно. Зимата на 2022 г. ще бъде предизвикателство за Европа, но зимата на 2023 г. вероятно ще бъде по-лоша. Тъй като световната икономика се насочва към бурни води, е възможно да избухнат финансови сътресения, които да накарат инвеститорите да потърсят защитата на сигурни инвестиции, като американските държавни ценни книжа, и да повишат още повече курса на долара.
по БГНЕС, автор Божидар Колев – редактор в Международния отдел на агенция БГНЕС
