В Европейския съюз регионалните блокове все повече кристализират и се формират между държавите членки, като интегрират страните икономически, социално и инфраструктурно на регионално равнище. Такива блокове са ръководеният от Франция „средиземноморски“ блок (Франция, Хърватия, Гърция, Италия и Испания), Вишеградската четворка (Полша, Чешката република, Словакия и Унгария) и северните страни (Швеция, Дания и Финландия). Франция има амбицията да интегрира цялото Средиземноморие и инвестира много в тези страни. През 2021 г. Хърватия подписа договор за придобиване на изтребители Rafale от Франция, които да заменят остарелите ѝ МиГ-21. Изборът на френския изтребител Rafale пред американския F-16 и шведския JAS-39 Gripen е показателен за отношенията между Загреб и Париж. Полша има амбицията и потенциала в демографско и географско отношение да предизвика Германия в ЕС. По този начин Полша, Чешката република, Словакия и Унгария се обединиха, въпреки че Будапеща влоши отношенията си с останалите столици заради топлите си връзки с Москва. През последните векове скандинавските страни се обединиха, за да се защитят от външни агресори, което интегрира техните икономики и инфраструктура. Но с последния политически разрив в ЕС заради ветото на Австрия върху членството на България и Румъния в Шенген стана пределно ясно, че в Югоизточна Европа няма политически регионален блок. В исторически план Австрийската империя, а впоследствие Австро-Унгария, пое ролята на лидер в Югоизточна Европа. По-специално, териториите под влиянието на тази империя до голяма степен обхващаха водосборния басейн на река Дунав. Реката е и единствената в света, която тече през територията на 10 държави (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна). В горното си течение Дунав е типична бърза планинска река. Долината ѝ е тясна и дълбока, с високи и стръмни склонове. Средното течение на Дунав е широко, бавно и снабдява с вода предимно обширните земеделски полета на Среднодунавската низина в Унгария, Хърватия и Сърбия. Долното течение е изключително широко, много бавно и тече през плодородните Долнодунавски низини и равнини в Румъния и България, където се влива в Черно море. Освен на териториите на горепосочените 10 държави, водосборният басейн се простира и на териториите на още 10 държави: Швейцария, Италия, Чешката република, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Косово и Северна Македония. Дунав има около 300 притока, като най-дългите са Прут, Тиса и Сава.
Дунав и притоците му свързват до една четвърт от населението на ЕС, а самата река е плавателна по цялата си дължина до баварския град Келхайм. От този град Дунав достига до канала Рейн-Майн-Дунав, който свързва Майн, приток на Рейн, което осигурява речна транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море. Реките са най-добрите магистрали за транспортиране на големи количества стоки. Река Дунав е била кръвоносната система на Австрийската империя, без която тя трудно би могла да функционира. След края на Първата световна война и разпадането на империята, Дунав до ден днешен е до голяма степен занемарен. Въпреки развитието на новите технологии, реките остават най-евтиният начин за транспортиране на стоки. Тонажът, който може да се превози с баржи и товарни кораби, е много по-голям от този на железопътния транспорт и тежкотоварните камиони. Реката не се нуждае от строителство, тя тече свободно, без да има нужда от електричество, дизелово гориво, бензин, природен газ или финансови средства за поддръжка. По Дунав няма достатъчно товарни терминали и има недостиг на работна ръка, което е проблем не само за тази река, но и за Рейн, например. За да се преодолеят този тип пречки, всички държави по поречието на Дунав трябва да работят заедно, за да могат да се направят подходящи инвестиции в инфраструктурата. Европейският съюз създава отлични условия за свободното използване на реката, но Сърбия, която не е член на ЕС, затруднява транспорта. Членството на Белград в Съюза би решило този проблем, но от една страна, според последните проучвания на общественото мнение, сърбите не желаят членство, а от друга страна, държави-членки като Нидерландия не желаят Сърбия да се присъедини. Казусът с Косово, който отново се разпали през последните месеци, също трябва да бъде решен, преди Белград да предприеме по-нататъшни стъпки към членство. Сърбия е важна и от друга гледна точка. През втората половина на ХХ век Югославия развиваше инфраструктурата си по адриатическото крайбрежие, а не по Дунав. В днешно време, както вече споменахме, Хърватия и Франция развиват тесни дипломатически и икономически връзки. По този начин Загреб продължава да развива адриатическото си крайбрежие, за да може да се откъсне от това, което смята за изостанал и беден балкански регион. Така единственият партньор за развитие на Дунав остава Сърбия. С оттеглянето на Унгария от Вишеградската четворка се създава нов блок между Австрия, Унгария, Сърбия, България и Румъния. Тези страни могат да изградят новото индустриално ядро на Европа чрез земите във водосборния басейн на река Дунав и сътрудничеството помежду си. Това изисква политическа зрялост, воля, визия и диалог. При евентуална победа на Украйна над агресора – Русия, блокът между Полша, Чешката република, Словакия и Украйна изглежда все по-силен в европейски контекст. Балтийските държави също ще почувстват силно привличане към този нов блок. Реките Висла и Днепър биха осигурили така необходимите транспортни артерии и огромен потенциал за икономическо развитие. Франция ще продължи да засилва интеграцията на средиземноморските държави чрез инвестиции, посредничество в международни спорове (например между Гърция и Турция) и доставки на оръжие. А Северна Европа ще се обедини около общата си история, култура и типичния протестантски данъчен консерватизъм. Остават страни като Австрия, Унгария, Сърбия, България и Румъния, които най-вероятно няма да имат друг избор, освен да засилят сътрудничеството си, за да бъдат икономически и политически конкурентоспособни в Европа.
по БГНЕС, автор Божидар Колев, редактор в Международния отдел на агенция БГНЕС
