Българинът гледа на хляба като на светиня и затова и той гледа на хляба като жертва пренесена на Бога, като атрибут на култа към предците и елемент на аграрна магия. Във Видинско за коледната трапеза доскоро се приготвяли внушителен брой хлябове, някъде те стигали до 12 и включвали всички стопански дейности, цялата собственост на дома, разказа д-р Сашка Бизеранова, етнограф във видинския исторически музей. Тя допълва, че в някои села от Видинско на тестото, замесено за коледния хляб се приписва лечебна сила. Украсата на хляба изпълнява магическа функция, която винаги съответства на символното значение на конкретния хляб и неговата функционална предназначеност. Най-общо коледните краваи могат да бъдат разделени на: посветени на празника, вид безкръвна жертва; посветени на селското стопанство и труд; дар за коледари, допълва Бизеранова. Разчупването на кравая е свързано с няколко момента, имащи митологично и сакрално значение. Първият залък хляб навсякъде е предназначен за Бога и Богородица и се оставя пред иконата. Части от него се оставят за Коледа, небето и дома. Интересен ритуал във видинския край е „поканването“ на божества или градушката на празничната вечеря. Поканването става с кравая, който във видинско наричат „богова пита“, „боговица“.
Стремежът към изобилие се долавя от изобразените върху хлябовете топчета – символи, като най-често се използват 3, 5, 7, 9 или 12. Често върху коледните хлябове може да се види изображение на рало или на човек редом с ралото и воловете на входа на символична кошара. Човешкото изображение е представено чрез кръстен знак. Символиката на кръста е тъждествена на дървото на живота. Човекът осъществява връзката между елементите на макрокосмоса (подземен свят, видим свят, космос). Тук е представен творецът на материални блага, от чието здраве, сили и труд зависи оползотворяването на измоленото от божествата изобилие. Магическият характер на трапезата се осигурява чрез кадене с тамян, поставен на въглени върху палешника. Част от хлябовете се използват за аграрни магии във всички области на селския живот. За тях е характерно пълно съответствие на наименования, украса, семантика и функции. Тук преобладават зооморфните форми, показани са най-характерните черти на животното, без да се търси пълно подобие. Върху тези хлябове се изобразява незатворена окръжност. Кръгът отделя своето от чуждото, предпазва от зли сили, обяснява символиката върху хлябовете етнографът. За даруване на малките коледарчета хлебчетата са есовидни, а за големите – с дупка в средата. За коледарите – ергени се приготвя „вит-превит“ или „писан кравай“ от момата в знак на благодарност за изказаните от тях благопожелания, допълни д-р Сашка Бизеранова.
по БТА, снимка БТА
