Срутването на сградата „Рана Плаза“ в Дака, Бангладеш, преди 10 години се е запечатало в паметта на много хора. На този ден над 1100 души загинаха при ужасни обстоятелства, след като бяха принудени да работят в рушащата се сграда. Собствениците са били напълно наясно с рисковете, както са знаели, че работниците им изработват тениските и маратонките на останалата част от света при нечовешки условия: безкрайни часове на повтаряща се тежка работа, лоша хигиена и само една шевна машина за компания. И всичко това само за 1,25 долара на ден – мизерна заплата, за която те плащат с живота си. Днес плевелите са покрили останалите развалини в покрайнините на Дака. Въпреки това редица институции – от Международната организация на труда към ООН до Transparency International – съобщават, че условията на труд в шивашката промишленост не са се подобрили съществено и че работниците продължават да страдат от финансова експлоатация. Правата на човека, достойнството и справедливото заплащане остават в риск в сектора на производството на облекло. Същото се отнася и за други сектори, като например добивната промишленост, електрониката или селското стопанство. Ако има нещо, от което всички трябва да се срамуваме, то е, че не правим достатъчно, за да подобрим условията на живот на най-бедните хора по света – а тежкото им положение често се подхранва от собствените ни навици за пазаруване. Затова, за да се справим с този скандал, е нужен „справедлив граничен данък“, който да изисква от компаниите, внасящи продукти в Европейския съюз, да плащат данък за всеки работник в тяхната глобална верига за доставки, който получава заплата под прага на бедността.
Част от решението ще бъде да се гарантира, че компаниите, които внасят и продават стоки от трети страни, не се възползват от лошите разпоредби, оставяйки по този начин хората на другия край на света в нужда – или под международния праг на бедност, установен от Световната банка. В зависимост от категорията на държавата, към която принадлежат – с ниски доходи, с ниски и средни доходи или с високи и средни доходи – Световната банка счита, че работниците, които получават по-малко от 2,15, 3,65 или 6,85 долара на ден съответно, са (изключително) бедни. Ето защо Валери Хайер от групата „Обнови Европа“ и Жозе Мануел Фернандес от групата на Европейската народна партия, съдокладчици на Европейския парламент за определяне на собствените ресурси за бюджета на ЕС, се застъпват за създаването на този „справедлив граничен данък“, съобщава „Политико“. Този механизъм ще следва една много проста логика: Всяко дружество, което внася продукти на единния пазар на ЕС, които са произведени от работници, получаващи възнаграждение, по-ниско от прага на бедността в съответната страна, ще трябва да плаща мито в размер на разликата между посочения праг и заплатата, която получават работниците му. Например, ако марка облекла внася тениски от Бангладеш, където прагът на бедността е 3,65 долара, за да ги продава в ЕС, компанията ще трябва да декларира пред митническите власти разходите за заплата на работника/ците, които са изработили тези тениски. И ако се окаже, че той или, по-често, тя, е получавала например 2,60 долара на ден, компанията ще трябва да плати разликата на ЕС – т.е. 1,05 долара. Предимствата на този механизъм са три. На първо място, дружествата, работещи в ЕС, ще имат ясен стимул да повишат заплатите в своята глобална верига за доставки, като по този начин подобрят условията на живот на работниците в трети страни. Второ, той би трябвало да стимулира реформите в страните с лоши трудови стандарти и разпоредби. Трето, европейските потребители ще спрат да допринасят за крайната експлоатация. Разбира се, както беше споменато по-горе, това не е проблем единствено на шивашката промишленост. Затова мярката следва да се прилага и за други сектори, за да се гарантира, че ЕС прави всичко възможно за намаляване на крайната бедност. Дикладчиците смятат, че при липсата на такъв механизъм разликата между работниците от богатите страни и тези, които живеят в страни с почти липсващо социално осигуряване, само ще продължи да се задълбочава. Западните държави могат да гарантират, че техните работници ще продължат да получават достойни заплати дори в условията на криза – точно както направиха по време на пандемията от COVID-19. Това обаче е лукс, който бедните страни не могат да си позволят – или поне такъв, на който техните лидери не отдават приоритет. „Въпреки това европейците все още могат да направят нещо, за да се справят с крайната бедност, и то е да спрат да подхранват една порочна система, която вкарва трудолюбивите хора по света в капана на мизерията“, твърдят двамата докладчици.
по БГНЕС
