Мобилността на дипломатическо и бизнес ниво е в разгара си за възраждането на петролопровода Бургас-Александруполис. Проектът, замислен през 1993 г. за транспортиране на нефт от Каспийско море до България и оттам през Бургас до гръцкото пристанище Александруполис, за да тръгне с танкери към международните пазари, заобикаляйки Босфорския проток, пристига през 2007 г., за да бъде отменен три години по-късно по екологични причини. Сега се завръща със същия маршрут, но с друга цел и с обратен поток на нефта. Не от Бургас до Александруполис, а в обратна посока. В гръцкото пристанище ще пристига нефт от източници извън Русия и чрез тръбопровода ще се озовава в Бургас, за да бъде насочен оттам към пазарите на Балканите и Източна Европа. Тръбопроводът е с по-малък капацитет, а именно 10 млн. тона нефт годишно, в сравнение с 35-50 млн. тона, които първоначалният план предвиждаше да текат от север на юг. Тръбопроводът ще следва маршрута на газопровода IGB до определена точка. България ще поеме водеща роля в неговото възраждане и функционирането му в обратен поток. Планът за съживяване на петролопровода Бургас-Александруполис беше оповестен за първи път на 20 ноември от българския министър на енергетиката Росен Христов на конференция на IENE в Атина. През 2024 г. изтича срокът на разрешението, получено от ЕС. Междувременно Турция увеличи петкратно таксите за преминаване през Босфора, което, заедно с други фактори, принуждава българското правителство да намери икономически жизнеспособно решение за доставки, съвместимо с европейската политика на отказ от зависимостта от Русия. Петролопроводът Бургас-Александруполис, според изявленията на Росен Христоф в българските медии, е единственото решение, което може да осигури дългосрочна работа на рафинерията с евтин петрол.От гръцка страна, на бизнес ниво, групата „Копелузу“ е взела активно участие в съживяването на проекта. Всъщност ръководителят на групата, Димитрис Копелузос, в рамките на откриването на новия завод за природен газ в Александруполис, потвърди интереса си към проекта и посочи основните му характеристики. В разговор с „Катимерини“, наред с други неща, той отбеляза че проекта, ще се основава на технически проучвания, които са били извършени в предишната фаза на разработването му, където дори са осигурени екологични проучвания. Ще бъде необходимо само да се актуализира икономическото проучване въз основа на нови данни за цените на материалите и ограничения му капацитет. Това означава, че след като бъде взето инвестиционно решение, за което е необходимо споразумение на транснационално ниво, строителството на газопровода ще „тече“ бързо. Проектът в новия си вид и за разлика от първоначалния план изглежда има пълната подкрепа на САЩ и ЕС в рамките на стратегията за пълна независимост от руските изкопаеми горива. Фактори, запознати с дискусиите на дипломатическите форуми, оценяват, че именно защото подкрепя тази политика, това му проправя пътя за осигуряване на финансиране от ЕБВР и ЕИБ. Същите фактори изтъкват геополитическото измерение на проекта, „като нов компонент на вертикалния коридор за природен газ, който се допълва и от преноса на нефт от юг на север“ и който изтъква Гърция като транзитен център.
Тази вертикална ос ще пресече Гърция, България, Румъния, Унгария, Украйна и Молдова, като ще използва съществуващите и новите инфраструктури за природен газ за снабдяване на Централна и Източна Европа с втечнен природен газ, който ще пристига в Гърция от различни източници, в Ревитуса, в терминала за втечнен природен газ в Александруполис, който вече е в процес на изграждане. Основното „звено“ на тази вертикална ос е газопроводът IGB, който свързва Гърция с България и транспортира газ от системата TANAP – TAP до българския пазар с перспективата да транспортира и газ в Александруполис. Очаква се оста да бъде подсилена и от използването на изведения от експлоатация Трансбалкански газопровод (ТБП), който в продължение на 30 години транспортираше руски газ през Украйна за Югоизточна Европа и се подготвя да заработи в обратен поток. Капацитетът на трансбалканския газопровод е 17 млрд. куб. м газ, като 7,5-8 млрд. куб. м от тях ще могат да бъдат покрити от газ, който ще бъде транспортиран по гръцката система от България до Киев и Будапеща. Северномакедонският пазар също ще бъде снабдяван с газ, който ще пристига в Гърция по TAP или чрез терминалите за втечнен природен газ. На 2 януари държавната българска компания „Булгаргаз“ подписа споразумение с турската държавна газова компания „Боташ“, което осигурява на България достъп до терминалите за втечнен природен газ на Турция, както и до газопреносната мрежа за доставка на 1,5 млрд. куб. м. газ годишно. Общото потребление на България възлиза на 3-3,5 млрд. куб. м., а през 2022 г. 2-2,5 млрд. са покрити с втечнен природен газ от станцията в Ревитуса. България участва чрез „Булгаргаз“ и в новия терминал в Александруполис и е поела ангажимент за количества от 1 млрд. куб. м. газ, като в същото време води разговори с гръцката страна и акционерите на FSRU Александруполис за участието си и в плана за втори FSRU в същия район с чисто експортен характер. Това означава, че газът, който ще пристига на този втори терминал, ще бъде насочен през IGB към България и оттам към Румъния и Украйна.
по БГНЕС, автор Криса Лиангу, „Катимерини“, снимка „Катимерини“
