Националният етнографски музей към Българската академия на науките е предпочитано място за туристите в София и любителите на изкуството. Той се намира в центъра на столицата – на площад „Княз Александър I“ 1 и предлага богата колекция на материалните богатства от миналото на българския народ. Създаден през 1892 г. Етнографският музей в миналото е част от Народния музей и съдържа оригинална и изключително ценна колекция от различните краища на България, но през 1906 г. се отделя като самостоятелен. Изграден по западноевропейски образец, още в първите десетилетия на ХХ век музеят е квалифициран като най-богатият на Балканите. Той е част от системата на БАН заедно с Етнографския институт от 1949 г. Интересен факт е, че Етнографският музей се помещава в красивата сграда на бившия Княжески дворец, която е сред най-старите и интересни в столицата. Върху основите на унищожената от пожар през 1816 г. сграда на Сарая на пашата, през 1873 г. е изграден новият Конак, в чиито подземия е осъден българският революционер Васил Левски, като и до днес съществува, но преустроен, централният вход с голям балкон над него. Сградата се превръща в резиденция на княз Александър Батенберг през 1879 г. и в периода от 1880 до 1882 г. по негова заповед е извършено първото преустройство от архитектите Виктор Румпелмайер, Антонин Колар, Ларс и Майербер. Първият дворцов бал се провежда в навечерието на 1883 г.
По план на австрийския архитект Фридрих Грюнангер е извършено ново преустройство в периода 1893 – 1895 г., като дворецът е разширен с Източното крило. Сградата включва елементи от Ренесанса, от виенския барок и напомня на за френските дворци от XVIII век. А в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век там е бил Министерският съвет на Народната република, както и Висшата партийна школа. През 1978 г. сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. Етнографският музей и Институтът за фолклор се сливат при последната реформа на БАН и образуват Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей. Държавната културна институция, която е включена в Стоте национални туристически обекта, съдържа предмети, свързани с домашните занятия и покъщнина, килимите и едрите тъкани, земеделието и животновъдството, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитете, както и с обичаите и обредния реквизит, традиционното българско облекло, шевиците и дребните тъкани. Съхранява и над 3 хиляди архивни единици, около половин милион страници 100 хиляди негатива и 5200 стари снимки и портрети, а библиотеката предлага над 25 хиляди издания, като някои от тях са единствени в България.
по БГНЕС, снимка и видео БГНЕС
